Въпреки войната в Украйна, която продължава вече пети месец, Националната филхармония на Лвов е провела над 250 събития от последните дни на февруари досега. Тази равносметка направи генералният директор на музикалната институция Володимир Сивохип в края на изтичащия 119-и сезон на оркестъра. Едва ли някой от музикантите и тяхната публика скоро би забравил този истински безпрецедентен концертен сезон, който се оказа белязан от началото на пълномащабната руска военна инвазия в страната. Но през изминалите месеци не спряха нито концертите в залата на филхармонията, макар и без зрители, нито събитията на открито, които специално бяха организирани не само за жителите на Лвов, но и за всички бягащи от войната украинци, приютили се в града. Равносметката показва още, че през този период филхармонията е започнала доста по-засилена работа върху своя нотен архив. „Всеки ден ние изпращаме ноти от украински композитори към някоя страна. Преди 24 февруари не беше така, почти не се говореше за украинска музика. И това ме убеждава, че нашата музика има голямо бъдеще“, заяви Володимир Сивохип на пресконференция миналата седмица. Също така, той обяви, че въпреки войната част от музикантите на Лвовската филхармония активно са концертирали и по света – първоначално на турне е тръгнала само дамската част от състава, заради ограниченията спрямо мъжете при пътуване в чужбина. „Създадохме организация: дамски квинтет, дамски квартет и дамски камерен хор „Глория“. Сега вече пътуваме с пълен екип – бяхме в Полша, Германия, Грузия, а през август планираме отново да отидем в Полша“, поясни той.
„Много музиканти се преместиха от Киев и Харков в Лвов, търсейки възможност да се реализират професионално“, допълни Богдан Сехин, търговски директор на филхармонията. „Така започнахме да излъчваме концерти без публика в залата и чрез тези директни предавания събирахме дарения, а с парите изплащаме хонорарите на музикантите“, каза още той. Проектът „Украйна-2022. Музите не мълчат”, който започна през март, е показал точно това – нуждата от обща споделена сцена за всички музиканти от цялата страна, благодарение на което те са успели да изнесат 33 концерта заедно. А във фейсбук профила на филхармонията оркестрантите отправиха апел към публиката си с надежда, че ще се видят отново: „Ние вярваме, че въпреки всички предизвикателства на нашето време, скоро ще се срещнем отново сред стените на Лвовската национална филхармония, за да продължим да учим, да се вдъхновяваме, да обичаме украинското и да го подхранваме сред всички вас, нашите слушатели!“
Последният концерт за сезона бе на 13 юли 2022г., когато музикантите отпразнуваха рождения ден на своя патрон – известният украински композитор и музиколог Мирослав Скроик /1938-2020/. Два от най-рядко изпълняваните негови инструментални концерти бяха представени (Концерт № 2 за пиано и оркестър от 1982г. и Концерт № 2 за цигулка и оркестър от 1990г.), заедно с произведения на Равел и Дебюси, защото именно тези автори са повлияли особено силно на творческия път на Скорик, както и „Адажио в памет на Мирослав Скорик”, композирано от неговата ученичка Богдана Фроляк.
Мирослав Скроик е роден на 13 юли 1938г. в семейство на украински интелектуалци от град Лвов. Заради музикалния му талант, неговите родители решават да го представят на известната украинска певица Соломия Крушелницка (1872–1952) – една от най-ярките оперни звезди на ХХ век и близка тяхна роднина, която бързо разбира, че става дума за ярък музикален талант. Съдбата на семейството е трудна и през 1948г. всички са депортирани от съветската власт в Сибир, но макар и в изгнание Мирослав Скорик продължава образованието си, учейки се на пиано от Валентина Канторова, ученичка на С. Рахманинов. Едва след смъртта на Сталин през 1953г., когато репресиите са смекчени, младият музикант получава разрешение да се завърне в Лвов, тогава се запознава и с дълго преследвания и репресиран композитор Всеволод Задерацки. Следва обучение в Лвовската държавна консерватория, по-късно той надгражда композиторските си умения при Дмитрий Кабалевски в Московската консерватория, а от 1964г. започва да пише филмова музика и първата му работа е за „Сенките на забравените предци“ на именития режисьор Сергей Параджанов. Преподава композиция най-напред в Лвовската консерватория, а след това и в Киевската, където остава до края на 80-те години. После дълго време работи в САЩ, от 1996г. и в Австралия, а в родината си се завръща в края на 90-те и продължава да е активен като преподавател както в Киев, така и в Лвов. През последните две десетилетия е бил артистичен директор на фестивала Kyiv Music Fest, съпредседател на Националния съюз на композиторите на Украйна, включително и в ръководството на Киевската опера, като неин художествен директор. Един от най-уважаваните творци в украинската съвременна музика умира на 1 юни 2020г. в столицата Киев.
