Чуйте интервюто (с музикални фрагменти) на Юра Трошанова с пианистката Надежда Влаева, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Публиката, обичаща музиката на Панчо Владигеров /1899–1978/, ще бъде привлечена от едно камерно събитие в афиша на МФ „Софийски музикални седмици“ – рецитал на пианистката Надежда Влаева, която ще покаже интересни примери от ранното клавирно творчество на композитора. тя ще представи избрани творби от „Шест екзотични прелюда“, ор. 17 /1924г./ и „Десет импресии“, ор. 9“ /1920г./ на Панчо Владигеров, както и свои собствени композиции. За Надежда Влаева, която отдавна живее в Съединените щати, концертът в София е радостно и трепетно очаквано събитие, защото ще е първото изпълнение пред публика на част от нейните най-нови записи. Компанията Hyperion издаде албума „Владигеров – 6 екзотични прелюда“, ор. 17 и „10 импресии“, ор. 9“ през 2021г., а самите изпълнения в студио бяха осъществени през 2019г. в Лондон. Така някои от тези композиции на Владигеров получиха своята звукозаписна премиера , а тепърва ги очаква и концертната сцена на Камерна зала „България“. „Хубаво е, че го има този запис, но живото изпълнение си е съвсем различно. Да мога да споделя тази музика с моята българска публика – това е неописуемо изживяване! И специално за това, че тези пиеси не са изпълнявани поне в цялостния си вид – като цялостен цикъл, сигурно поне в последните 50 години в България“, споделя тя. След като компактдискът привлече вниманието на Gramophone и бе отличен в „Избора на редактора“ за месец юли миналата година, по-късно авторитетното британското списание го обяви и за един от най-добрите дискове на цялата 2021г., а също получи и много добра оценка от критиците в International Piano magazine и др.
„Композирала съм и преди, но никога не съм имала време да седна и да запиша…“, разказва Надежда Влаева за собствения си стремеж към създаване на музика. Но по време на пандемията, заради натрупаните емоции и пропадналите й 35 концерта из Европа, тя отново намира време да композира и написва „Каскади и приключения в Европа“, с чието нотно издание вече може да се похвали, благодарение на издателство от Колорадо. А на концерта си в София ще може да сподели за първи път с публиката „това, което чувства“ чрез две творби – Соната в три части и пиесата „Премълчани думи“. „Мисля си, там, където има свободни столове … кой би седял там, кои души биха ги запълнили? Винаги ще си представям всичките ми професори, които вече ги няма… Антон Диков, Лазар Берман, но и моята баба, от която всичко започна със сигурност… и от която за първи път чух Шопен, Рахманинов, Бетовен, Моцарт“, споделя искрено тя. На тези въображаеми места в залата биха стояли още скъпи за нея композитори, като Лист, Борткевич, Владигеров.
За украинския композитор Сергей Борткевич /1877–1952/, чиито клавирни композиции Надежда Влаева записа още през 2014г. на CD за Hyperion, пианистката говори като за „музика, която все още остава скрита“ и прави даже по-смели паралели: „Дори може да се каже, че Владигеров и Борткевич са някакви духовни роднини!“ През 2017г. тя бе поканена да изпълни Концерт № 2 за пиано и оркестър /за лява ръка/ от Борткевич в украинския град Чернигов, заедно с Академичния симфоничен оркестър „Филхармония“ и диригента Микола Сукач /видеозапис, който може да се види в YouTube/. Предвиден е бил и нов ангажимент с тези музиканти сега, но вече три месеца след началото на руската инвазия в Украйна, тя се опитва да разбере как е диригента и за съжаление, до момента не успява да установи връзка с него. „Тежи ми на сърцето…“, признава Надежда. За пребиваването си в Чернигов, днес тя пази хубави, но вече болезнени спомени: „Залата там е прекрасна! И не искам даже да си помисля, че тази зала сега може да я няма… Ние трябваше да свирим Рахманинов тази година, но това няма да се получи, за съжаление, и мога само да се надявам, че ще се обърнат нещата към по-добро“.
За да се почувства „вкъщи“ или сред най-подходящата публика, за Надежда Влаева е там, където има просто сцена и пиано – т.е. навсякъде, „като има пиано, винаги има едно равновесие“ и „когато съм на сцена, това за мен е вкъщи“, казва тя. Но тук в България, би искала да свири много по-често, защото: „Ние имаме толкова съкровища, с които да се гордеем… и трябва повече да поднасяме тези съкровища както на българската публика, така и на световната“.
