Чуйте първата част от интервюто на Юра Трошанова с Надежда Влаева в звуковия файл под главната снимка, с включени изпълнения на пианистката от новия й албум!
Надежда Влаева разказва историята на своя най-нов албум, в който е събрала ранни клавирни композиции на Панчо Владигеров /1899–1978/: „Шест екзотични прелюда“, ор. 17 /1924/ и „Десет импресии“, ор. 9 /1920/. Издава ги британският независим лейбъл за класическа музика Hyperion, според чийто изисквания и двата цикъла биват записани нацяло. Оказва се, че любопитни и неочаквани събития и срещи стоят в основата на тази идея – небългарски меломани са се вдъхновили от Владигеров и точно това провокира Надежда Влаева да се захване с непознатите й дотогава пиеси. Но пък, след като започва да ги свири, ще възкликне: „Аз не бях чувала такъв Владигеров!“ В резултат, благодарение на нейните усилия, вече голяма част от тази музика започва своя нов звукозаписен живот, тъй като не е известно досега някой да е записвал всички тези творби. „Малко се възмущавах – как така ние не познаваме този Владигеров?! И толкова се вълнувах, защото чувствах непрекъснато, че откривам нещо – преоткривам нещо, за което никой не знае“, споделя пианистката. В крайна сметка, Надежда Влаева се среща с музика, която „не се чете лесно на prima vista“ и в която има „безкрайно много ноти“, по собствените й думи. „Нотният текст е претоварен с диези, бемоли, означения и всичките ми пет пръста на двете ръце бяха заети. Но, в същото време пък, усещането е едно такова: „А, аз знам откъде идва тази музика!...Тази музика впечатлява чужденците – тя е наша, но ние искаме да я споделим със света“.
Записите са направени в Лондон преди две години, а вече завършеният компактдиск излезе през април 2021г. Престижното списание Gramophone постави албума сред специалните си акценти в броя за юли 2021г. в „Избора на редактора“ с великолепна рецензия, с подобна ласкава оценка излезе и австралийското музикално издание Limelight Magazine, а BBC Music Magazine също отличи с добри отзиви не само работата на българската пианистка, но и самата музика на Владигеров – за съжаление, до голяма степен все още непозната за западния свят. Издателите от Hyperion описват езика на българския композитор като „богато изобилие от музикални идиоми, филтрирано през призмата на неговия ослепително виртуозен начин на композиране за пиано“, докато за интерпретацията се казва, че „Надежда Влаева отговаря по вълнуващ начин на екстремните пианистични предизвикателства“.
