Надежда Влаева: „Тази музика на Владигеров принадлежи на света“ , II част

Надежда Влаева: „Тази музика на Владигеров принадлежи на света“ , II част

Пианистката записа новия си албум в Лондон

 

Втората част от интервюто на Юра Трошанова с Надежда Влаева може да чуете в звуковия файл под главната снимка, с включени изпълнения на пианистката от новия й албум!

Ученичка на Антон Диков /1938–2004/ и на Лазар Берман /1930–2005/, Надежда Влаева отдавна живее в Ню Йорк и не спира да се развива като солов артист, който постоянно е привлечен от по-неизвестния репертоар. Изнася концерти, прави смели записи и се надява, че всички произведения, които е записала за първи път, „един ден ще се свирят от повече хора“. От скоро композира и дори очаква първия си проект с авторска музика, който да бъде издаден от американска фирма, проявила интерес. Напоследък все по-често пребивава и тук в Европа, в Германия, и някак се възприема като „дву-континентен“ човек. За компанията Hyperion това е нейният трети диск, след изданията „Sergei Bortkiewicz - Piano Sonata No 2 & other works“ и „Johann Sebastian Bach - Piano Transcriptions, Vol. 10 - Saint-Saëns & Philipp“. „Изпитвах физическото усещане, че ръцете ми, че пръстите ми са пълни с музика“, признава Надежда Влаева за 16-те пиеси на Владигеров, които обрисува така: „Всеки един от „Екзотичните прелюди“ има по някакво влияние – испанско, славянско, българско, арабско и мавританско“ – за цикъла от 1924г., а за „Десетте импресии“  от 1920г. добавя: „Ако се проследят, може човек да си представи, че това е една любовна история, въпреки че нямаме доказателства“. Специално отделя една – „Признание“, в която няколко ноти от мелодията /ми-ла-ми-си/ носят скрит емоционален смисъл, но разпознаваем единствено за знаещия български език /„мила ми си“/. И обобщава: „Тази музика принадлежи на света, въпреки че има много българско в нея… Аз живея дълги години в чужбина и имам нуждата да свиря българска музика“.

Ключови думи: