„Продължаваме да търсим привличане на допълнителни хора,които да попълнят състава във вид да изпълнява симфонична музика, но и да помага на сцената". Това заяви в ефира на Classic FM Radio проф. Ивайло Кринчев- главен диригент на Старозагорската опера. "Не бива да има минута отпускане. Ансамбловото мислене е най-важното, което трябва да се постигне на музикално-сценичните институти. Доказват го заглавията, които направихме заедно. Например, „Африканката“ от Майербер, която не бе представена никъде на Балканите", посочи маестрото по време на изнесеното студио на медията в рамките на 52-рото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Града на липите.
„Полезно е да имаме главен диригент, който не само да покаже, но и да го обясни. Важно е да се справяме и с неговата критичност", добави хормайсторът на Държавна опера- Стара Загора Младен Станев. "Хорът е във възход, за което бяхме отличени на миналогодишната „Кристална лира“, тъй като се впускаме в разнообразни жанрове, а не само опера".
Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Ивайло Кринчев и Младен Станев, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Ивайло Кринчев и Младен Станев са част от художествено-творческия екип на премиерата на операта "Фауст" от Шарл Гуно (опера с кукли) - продукция на Държавна опера- Стара Загора. Действието се развива в една голяма съдебна зала, където се издават присъди. Измисленият от Мефистофел свят е населен с критици, готови да се надсмеят над всяка мисъл за Възвишеното. Те се опитват да обсебят и живота на Фауст. В Храма на Темида, той разпознава своята любов Маргарита. Деформираната реалност поставя различни препятствия пред Фауст. Сблъсъкът между Доброто и Злото се олицетворява от куклите, които носят в себе си техните изображения в най-чистия си вид. Когато Маргарита възпява своята любов към Фауст, куклите изплуват и разцъфтяват, уподобявайки се с нейното красиво чувство. При Фауст куклите изразяват противоположни внушения, като илюстрация на неговата похот и нереалистични очаквания от света, присъщи за един 75 годишен старец.
Основна роля в постановката има балетът. Темпераментният танц във Валпургиевата дава въздействащ пластичен образ на двете същности в живота – Доброто и Злото. На финала Фауст се завръща към начало - в кабинета си, сред своите книги. Той се отърсва от един натрапчив сън и разбира, че преживяното в своя живот го е опазило желанията и компромисите на младостта – богатство, любов, война, материално богатство.
Актуалността на постановката произтича и от сценографското и костюмографско модерно решение - с изчистени форми и адаптиране на естетиката на фентъзи и визуалните компоненти, характерни за компютърните игри. С тези изразни средства се търси и по-непосредствено въздействие и активно отношение към младежката публика.
