Само премиерни за България творби ще звучат в „Сънят на Паладио”

Само премиерни за България творби ще звучат в „Сънят на Паладио”

На 19 октомври от 19.30ч. в зала „България“

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с диригентката проф. Виржиния Атанасова, разположено в звуковия файл под главната снимка!

На 19 октомври от 19.30ч. в зала „България“ предстои „Сънят на Паладио”, включен в 15-тото издание на Фестивала „Изкуството на барока“. В този уникален концерт-спектакъл вокалният израз, богатата инструментална фактура и пластиката на жеста и танца са съчетани в един хармоничен синтез на изкуствата в съответствие с античния идеал.  Всички произведения, включени в програмата, се изпълняват за първи път в България.

В изпълнителския състав участват солистите – певци: Мария Радоева (мецосопран), Валентин Ватев (бас), Снежина Куманова (алт), Малина Манчева (барокова цигулка), както и камерен оркестър със инструменталисти от Софийска Филхармония. Концертът е със специалното участие на балетно трио с хореограф-Ангелина Гаврилова, художествен дизайн д-р  Пенка Казанджиева. 

Диригент: проф. д.изк. Виржиния Атанасова.

Концертът-спектакъл „Сънят на Паладио” съпоставя по един оригинален начин западно европейския СЕВЕР (Германия, Швеция и Англия) и ЮГ (Италия) чрез проследяването на два принципа, този на симетрията, пропорцията и хармонията от една страна и от друга на непредвидимото,ирационалното, екстремното и афектацията породена от тези крайности на преживяването.  В програмата присъстват паралели между музикалната архитектоника на избраните музикални жанрове и форми и архитектурните форми създадени от венецианския архитект Паладио през епохата на Ренесанса (XVI век) в Италия, а така също и тяхното влияние на север в Англия.  Съчетанието на естетическите принципи на пропорцията и стила с функционалността в идеята за хармоничния „класицизъм“ в проектите  на  Венецианския архитект Паладио революционизират западната архитектура през следващите векове. Търсени са музикални съответствия в пропорциите на някои вътрешни пространства в постройките на италианският архитект не само в неговото време, но и в нашето съвремие като напр. в „Concerto grosso” на Карл Дженкинс.

 

Снимка: Luxuria Europae

Германия, Швеция и Италия от времето на Барока са представени в произведенията на:

Johann Philip Kirnberger (1721-1783) е един от любимите ученици на J. S. Bach.   Тази година се честват 300 год. от рождението му.  Колекцията  Кирнбергер „Airs de Dance” (за танцьори и чембало и инструменти) представлява полски национални танци включени в жанра на бароковата сюита към които той е имал интерес по време на пребиваването си в тогавашна Прусия (1741-1751) преди да се оттегли в Бенедиктинския Манастир в Лвив (тогавашна Полша).

 

Gottfried Heinrich Stoelzel (1690-1749) представен в Арията:

-„Bist du bei mir, gehe ich mit Freuden”

Из операта „Диомедес” (1718)

 

Nicolaus Bruhns- „Mein Herz ist bereit”

Кантата за соло цигулка, орган и бас

 

Johann Helmich Roman (1694-1758, Швеция):

-Sinfonia in G dur

(за струнен оркестър)

-Violin Concerto in F moll  

(за соло цигулка и струнен оркестър)

 

Аntonio Vivaldi (1678-1741) , тази година се навършват 280 год. от смъртта .на композитора.

-Nisi Dominus frusta (Psalm 127)

(за висок глас, орган и струнен оркестър)

           

От друга страна в концерта  присъстват и ретроспективните, авторови интерпретации на старите форми и жанрове в произведенията на Карл Дженкинс и Атанас Атанасов:

 

Karl Jenkins ( 1944- )

Спомен за Паладио

Из Concerto grosso “  Palladio” (1995)

I-ва и II-ра част

(за 2 соло цигулки и струнен оркестър)

 

 

Атанас Атанасов

Звукова Картина върху мадригали от Джезуалдо ди Веноза

 

Сред проектираните от Паладио аристократични крайградски вили, като носталгия към Аркадия, с фасади, подобни на класически храм, Вила „Ла Ротонда“ във Виченца инспирира Дженкинс да напише Concerto grosso  в този стил, озаглавено „Palladio“. 

Чрез ирационалното - сънят се излиза от пропорциите и симетрията, които се заместват с бушуваща чувственост, полярни и екстремни психологични състояния.  На този  сън кореспондира мадригалният експресионизъм на един друг Венецианец –

Принц Карло Karlo Джезуалдо ди Веноза (1566-1613)  и неговите прочути мадригали „Dolcissima mia Vita”, Io tacero, ma nel silenzio mio ”  и “Moro lasso al mio duolo”  представят тази съвместимост на полярни чувства и екстремни състояния, каквато е и самата Венеция по това време.  

И ето как през „съновиденията” на Паладио се пречупват споменатите вече 2 принципа, този на симетрията и пропорцията и другият –на спонтанната екзалтация на емоцията и полярните чувства. 

В ретроспективната звукова картина на Атанас Атанасов върху теми от мадригалната лирика на Джезуалдо тази полярност е двусмислено изразена: като ретроспективен поглед и като колаж в който присъстват както старите вокално-имитационни техники и хроматика на късния ренесанс, така и съвременния хармоничен език на XXI  век.

Билети на касата на Концертен комплекс "България" и Eventim (https://www.eventim.bg/…/snyat-na-paladio-sofia…/event.html).

Фестивалът „Изкуството на барока“ се провежда със съдействието на Столична община. Концертът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.

Ключови думи: