Десет години след като Николаус Харнонкур дирижира за последен път в Цюрих, сега вече съществува и звукозаписно издание, което да съхрани паметта за това събитие. През ноември 2011г. уважаваният австрийски маестро Николаус Харнонкур /1929–2016/ изнася своя легендарен прощален концерт, а наскоро компанията Prospero Classical издаде реставрираните изпълнения в двоен албум: Моцарт – Серенада за духови № 10 „Gran Partita“ и Бетовен – Симфония № 5. „След 36 години оперна и концертна дейност на Цюрихското езеро, маестрото се сбогува с оркестъра и публиката си…“, а „музикантите от Цюрихската филхармония /бившия Оркестър на Цюрихската опера/ все още говорят със светещи очи за това интензивно и изключително обогатяващо сътрудничество“, се казва в представянето на новото издание. Николаус Харнонкур е 81-годишен през ноември 2011г., когато е трябвало да замине за Цюрих, за да дирижира Филхармонията в прочутата концертна зала „Тонхале“. В ретроспективен план обаче, това се оказва и неговото сбогуване с швейцарския град, където много по-рано е работил заедно с известния френски режисьор Жан-Пиер Понел /1932–1988/ върху оперите на Клаудио Монтеверди. Първоначалните намерения на Харнонкур са били репетициите върху Духовата серенада на Моцарт да протекат в „Тонхале“, но заради влошеното му здраве те са преместени в близост до постоянния му дом в Горна Австрия.
Двойният албум „NIKOLAUS HARNONCOURT: FAREWELL FROM ZURICH – MOZART & BEETHOVEN“ вече е достъпен в луксозно издание, към което като специален бонус е включен и запис от репетиция на Бетовеновата симфония. За тази интерпретация един музикален критик изразява мнение, че я намира за „най-лудото изпълнение на Петата от Бетовен, което някога е звучало в Tonhalle Zurich“, а по същото време Швейцарското радио говори за концерта, като за „спиращ дъха момент от цялата концертна 2011 година“. Албумът е оформен с твърди корици и книжка от 44 страници, която съдържа голям обем визуални материали, непубликувани досега.