Националната опера на Украйна подновява работата си в Киев, макар и в доста рискована военна обстановка, заради подновения обстрел от руска страна. Представлението, което артистите са изиграли непосредствено преди първия ден на войната /24 февруари 2022г./ е била операта „Наталка Полтавка“ от 1889г. на националния композитор на страната Микола Лисенко. Затова и сега, при повторното отваряне в края на м. май, театърът избра да покаже символична програма за завръщането си – именно тази творба от националната съкровищница на Украйна, както и едно типично за оперното изкуство на Европа заглавие – „Севилският бръснар“ от Росини. Три месеца след началото на войната, артистите внимателно се опитват да се завърнат на своята си сцена, макар и при доста редуциран брой на публиката в залата, по съвсем обясними причини. Въпреки че Националният театър за опера и балет „Тарас Шевченко“ може да приеме много над 1000 посетители, на първото представление от 21 май едва 300 зрители са заели местата си. Това се прави, разбира се, от съображения за сигурност, тъй като укритията в сградата биха могли да съберат не повече от 300 души. Независимо, че много от членовете на трупата все още са в чужбина, а някои от оркестрантите се бият в Донбас или служат в Силите за териториална отбрана, първият спектакъл след три месеца война все пак се състоя, и то при бурни 10-минутни аплодисменти накрая. Според Euronews, около 70% от служителите на театъра вече са се завърнали в Киев.
„Първият ни програмен блок се състоеше от две представления – „Севилският бръснар“ и „Наталка Полтавка“. Това не е случайно. На 21 май, когато подновихме работа, в Украйна беше отбелязан Денят на Европа. Украйна избра своя европейски вектор и аз мисля, че сега вече никой не се и съмнява в този избор. Ето защо, има символика във факта, че европейската класика прозвуча точно на този ден“, разказва Анатолий Соловяненко, главен режисьор на театъра. „На втория ден имахме украинско представление – „Наталка Полтавка“. И също бе символично, защото това беше последното ни представление преди войната – операта беше представена на сцена на 23 февруари, а на 24-ти всички знаем, че започна...“, допълва той пред „КП в Україні“. Режисьорът казва, че това не са трагични оперни сюжети, но пък са подбрани с друг цел: „Говоря много с хора, които идват на театър и те искат да отидат на представление, за да се пренесат в друг свят за поне два-три часа, в различна реалност от тази, която виждат около себе си. И затова, ние им даваме тази възможност, а в настоящия ни репертоар са още „Мадам Бътерфлай”, „Травиата”, „Риголето“.
Как работи изобщо театърът сега, когато въздушните атаки са възможни по всяко време на денонощието? „Продаваме 300 билета от 1304 места“, уточнява режисьорът. „Това се дължи на факта, че Държавната служба за спешни случаи направи оглед на помещението и определи гардероба ни като мястото, което отговаря на всички изисквания за аварийно убежище. А залата събира точно толкова хора“. Анатолий Соловяненко споделя също, че освен оркестранти, има артисти и от балетната трупа, които са решили да се присъединят към Въоръжените сили на Украйна – всички като доброволци. „Благодарни сме на държавата, която в такъв труден момент не ни остави без надзор. През периода, когато театърът не можеше да функционира, всички наши служители получаваха две трети от заплатата си. И това е много важна подкрепа!“, добавя той. Театър в Киев възобнови и някои балетни представления, а за есента се подготвя и евентуална нова постановка на Вердиевата опера „Травиата“. Но, ако „в миналото за мнозина неформалният символ на балета беше „Лебедово езеро”, то ще остане ли той в репертоара? – Това е принципната позиция на нашия екип – в днешната реалност „Лебедово езеро“ е невъзможно“, категоричен е режисьорът Анатолий Соловяненко пред изданието „Комсомольська правда в Україні“.
