Издъхна един от най-изтъкнатите виолончелисти в историята на България проф. Венцеслав Николов. Изключителният музикант, преподавател и духовен водач на поколения творци почина на 18 август 2025 година, съобщи Министерството на културата. От ведомството изразиха скръбтта си, като припомниха ключови моменти от неговата биография. Чуйте какво сподели проф. Николов преди две години ТУК!
„Аз имам късмет в живота си, че съм се срещал с големи личности и един от най-големите беше именно Ростропович. Каквото и да вършеше, всички го гледаха с възхищение. Освен че свиреше красиво, той беше огромна личност. Много работи научих в Москва, много работи видях. Всъщност цял живот се уча – всяка сутрин сядам и започвам все едно за първи път“, сподели приживе проф. Венцеслав Николов пред Classic FM.
„При Янош Старкер отидох с ясна цел – да науча повече за технологията на челото. Знаех какво искам, но не винаги знаех как се прави. И това той ми даде“, каза Николов.
И още от неговите думи:
„Най-първото ми свирене беше в Русе, в детската школа. Помня удоволствието, което изпитах. По-късно, в осми клас, вече се почувствах артист. С приятеля ми Веселин Парашкевов свирихме една вечер пред зоологическата градина и тогава разбрах, че може би мога да стана артист.“
„Аз нямах никакъв шанс – или каруцар, или челист като баща ми. Каруцата отпадна, остана челото. Роден съм с предпочитание към високи тонове, а станах челист, защото брат ми свиреше на чело и аз му завидях. Но обичам да слушам цигулка.“
„Животът ми се движи на скокове. В един момент ме откриват, после забравят, и пак ме откриват. Първият Шостакович с Добрин Петков ми даде бонус – на изпити всички казваха: „А, вие сте този, който свири Шостакович“. Това много ми помогна. Добрин Петков по-късно ми стана и кум. Спомням си как преди първия концерт ми каза: „Малко бавничко“. А аз му отвърнах: „На сцената като се уплаша, ще дойде в темпо“. И наистина концертът мина прекрасно.“
„Отдавна ми се искаше да дирижирам. Основахме Колегиум за класическа и съвременна музика. Моето схващане е, че всяка нова музика трябва да се изсвири поне веднъж. После вече тя сама решава съдбата си.“
„Не ме подценявайте – пиша на компютър. Самото сядане пред него ме кара да мисля. В писането е като в музиката – почти никога не си доволен. Има един момент, в който трябва да спреш, иначе ще разрушиш спонтанността.“
„Челото ми – Матео Гофрилер от 1726 година – ме погледна недоверчиво, когато за първи път се срещнахме в Лондон. Но след малко свирене каза: „Добре, може и да се разбираме“. Първият концерт с него беше веднага в Бургас – с Минчо Минчев и неговия Страдивари. В книгата си съм описал това – дори челото разказва историята.“
Стотици концерти, ученици, книги и безброй публики – това е наследството на проф. Венцислав Николов. Но най-силно звучат думите му: „Всеки ден е важен. Всеки час е важен.“
"Проф. Венцеслав Николов e роден в Русе през 1943 г. Първите си концерти изнася 14-годишен, на 23 години е дебютът му заедно със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на „Концерт номер 1“ от Шостакович под диригентството на Добрин Петков. Развива интензивна концертна дейност - солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка.
Освен виолончелист и диригент, той е професор по камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров", педагог, писател белетрист, ерудит. Репертоарът му обхваща над 400 произведения от класиката до съвременността - от виолончелови концерти до виртуозни миниатюри. Множество съвременни композитори са му посветили свои творби. Създател е на лятната академия на остров Фьор в Северно море, води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България. Автор е на над десет книги.
Проф. Венцеслав Николов беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НМА на 27 април 2024 г.
Делото на проф. Венцеслав Николов оставя ярка следа в българската култура – светъл пример за всеотдайност към изкуството и към младите поколения", се посочва в официалното съобщение на Министерството на културата на Република България.
