На 77-годишна възраст почина най-дълго действащият музикален директор на Метрополитън опера - Ню Йорк Джеймс Ливайн. Той издъхна на 9 март в Палм Спрингс, Калифорния, като не успя да се пребори с болестта на Паркинсон.
Джеймс Ливайн е роден през 1943г. в Синсинати. Връзката му с Метрополитън опера започва през 1976 г., като наследник на Рафаел Кубелик, и продължава до 2016 г., когато става почетен музикален директор. В периода 1999- 2004г. той е и главен диригент на Мюнхенската филхармония, поемайки ръководството от Серджу Челибидаке. Избран е и за музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър от 2004 до 2011 г., след като този пост беше заеман от Сейджи Озава.
Ливайн беше най-влиятелната личност в Метрополитън опера в продължение на четири десетилетия. Неговият управленски мандат завърши с твърдения за сексуално посегателство над млади хора - модел на поведение, който е бил известен на всички в трупата, но тя избира да го игнорира, докато общественият и политически климат не се промени. По-късно Ливайн ще твърди, че става въпрос за любовни афери. Той бе уволнен през 2016г. и три години по-късно след съдебни битки постигна споразумение с оперната институция за обезщетение в размер на 3,5 милиона долара.
Неговите артистични постижения обаче ще надживеят този мрачен период от творческия му път. Ливайн повиши нивото на оркестровите изпълнения в Метрополитън опера до исторически висоти чрез комбинация от усилена работа и най-доброто заплащане на музиканти в САЩ. Той имаше интуитивно разбиране за певците и привличаше най-добрите от тях в заглавията, които поставяше на сцената. Маестрото разшири репертоара, като включи творби от Яначек, Шьонберг и Адамс и беше гаранция за най-високо качество на всичко, което Мет прави под негово ръководство.
Записите му са безброй, много от тях изключителни. Според критиката обаче, в качеството си на диригент на концерти, му липсват сценична харизма и интелектуална проницателност. Работата му като музикален директор на Фестивала Равиния и на Бостънския симфоничен оркестър са сравнително неуспешни и бяха засегнати от нарастващата му физическа немощ.
Маестро Ливайн не е минавал под венчило. През последните години за него се грижеха брат му Том (починал през април 2020 г.) и най-близките му хора начело с дългогодишната негова съквартирантка, обоистката Сю Томпсън.
„Скъпи Джими ... минаха почти 47 години от първия път, когато имах привилегията да работя с теб („Тоска“, Сан Франциско, 22 ноември 1970 г.) и последното ни участие заедно, (Галавечерта на Метрополитън опера, за да отпразнуваме 50-годишнината на трупата в Линкълн център, 7 май 2017 г.). Участвахме заедно в над 400 представления, повечето от които в Метрополитън опера“. Това написа тенорът Пласидо Доминго в профила си във Фейсбук. „Пях в най-много оперни спектакли с теб, отколкото с всеки друг диригент. Дори да се опитам да предам точно и да опиша с думи онова, което аз лично чувствах през всичките тези години, е много тежка задача, която може да бъде по-тежка само от болката, която ми причинява новината за вашето отпътуване от този свят. Вие бяхте музикален гений, изключителен диригент и подкрепящ колега с невероятно чувство за хумор. Винаги сигурен и командващ, но винаги готов да слуша и да споделя идеи с колегите си. Ти ни остави удивително наследство. Твоят над пет десетилетия неуморна отдаденост на музиката и операта оказа незаличимо въздействие, което ще остане записано завинаги в историята“, добави световноизвестният оперен певец и диригент. „Чувствам се така, сякаш съм загубил скъп брат и знам, че съм загубил скъп приятел. Ще ми липсваш, скъпи Джими!“, завършва публикацията си Пласидо Доминго.
„Благодаря за вашия талант! Ще запазя в паметта си чудесни моменти в правенето на музика с Вас“, написа оперната прима Анна Нетребко в социалната мрежа.
Дълбок поклон!
