На 89-годишна възраст почина именитият пианист и педагог Дмитрий Башкиров /1931–2021/, едно изключително име от руската клавирна школа. За кончината му, настъпила на 7 март, съобщи Палома О’Шеа, която е директор на Висшето музикално училище „Кралица София“ в Мадрид. Именно там той преподаваше още от създаването на консерваторията през 1991г. и обучи десетки музиканти от целия свят. Българските пианисти Пламена Мангова и Виктория Василенко са сред най-изявените му ученици, редом с Веселин Станев и Марина Капацинская, които станаха негови възпитаници от по-ранните му преподавателски години в Московската консерватория. Башкиров бе ангажиран с десетки майсторски класове в Париж, Залцбург, Виена, Хелзинки, Атина, САЩ и др., включително и в България на фестивала “Варненско лято”, където помним скорошното му гостуване през 2018г. Редовно канен да журира във важни клавирни конкурси, като една високоуважавана фигура в света на пианизма, почетен професор на Московската консерватория, удостоен със специалната награда „Роберт Шуман“ на немския град Цвикау и пр.
Дмитрий Башкиров е родом от Тбилиси, Грузия, където преминават първите му години в клавирното обучение при Анастасия Вирсаладзе /1883–1968/, след което продължава в Московската консерватория като ученик на Александър Голденвейзер /1875-1961/. По спомените на известния литовски органист Гари Гродберг /1929–2016/ и негов колега от студентските години в Москва, Башкиров е предизвикал „истинска сензация още с първото си излизане на сцена“, след пристигането му от Тбилиси в Москва през 50-те, за да учи в консерваторията. През 1955г. младият пианист печели Гран При на конкурса „Маргарита Лонг” в Париж и това се оказва неговият единствен конкурс в кариерата. След този голям успех се захваща с педагогическа работа в Московската консерватория, като асистент на своя преподавател Александър Голденвейзер, но и продължава да свири в камерни ансамбли и да изнася концерти. През 1971г. му е позволено да концертира в Мадрид, а две десетилетия по-късно именно в испанската столица ще продължи да преподава като професор във Висшето музикално училище „Кралица София“.
Когато неговата дъщеря Елена Башкирова напуска Съветския съюз, концертната му дейност е осуетена от комунистическата власт в страната. След този тежък период постепенно концертите отново му се разрешават и дори идват предложения за преподавателски места в Германия, Австрия, Финландия. Но Башкиров избира Испания, която вероятно му е напомняла на родната Грузия, а като член на фондация „Исак Албенис“ там той полага доста усилия да помага на студенти от бившите социалистически страни, за да учат и да живеят безплатно в Мадрид. „Сега най-важното и най-доброто, което мога да направя, … е да помагам на младите хора“, казва пианистът в свое интервю през 2017г. за руското издание „Известия”. „Не мога да свиря, защото ръцете ми вече не са същите… Но тъй като вече съм се отдалечил от концертите, трябва да преподавам. И благодарение на работата се чувствам на 55!“ Към онзи момент Дмитрий Башкиров е 86-годишен и след близо 30 години работа за учениците си в Мадрид, споделя още: „Полети, уроци, майсторски класове, общуване с колеги – всичко това ме зарежда с енергия, и то само защото продължавам да правя музика. Музиката е единственият вид изкуство, който е способен да отразява всичко – от Вселената до вкусовите усещания. И въпреки факта, че в музиката е невъзможно да достигнеш съвършенство, трябва да се стараеш да го доближиш поне на няколко крачки“.
Поклон пред паметта на Музиканта!
