Виолончелистът Йо-Йо Ма и Дебора Борда, главен изпълнителен директор на Нюйоркската филхармония, дискутираха темата за силата на музиката и дали тя е в състояние да повлиява върху справедливостта в обществото. Дискусията, състояла се миналата седмица пред студенти от Харвард, за която съобщава Тhе Harvard Gazette, бе посветена на възможните начини, по които „гражданите музиканти“ могат да променят обществото, но не като напускат своята професия, а тъкмо обратното - като продължават дейността си на артисти. Йо-Йо Ма каза, че да приемаш проблемите на света е нещо напълно естествено и категорично отхвърли идеята за самоцелното изкуство или максимата, че изкуство се прави, заради самото изкуство: „Ние имаме по-голяма цел. За мен не съществува изкуство, заради самото изкуство, защото, дори и да го направя само за себе си, в моето съзнание имам един идеал... да го направя видимо“. Дебора Борда говори за усилията на Нюйоркската филхармония да се ангажира със социалните въпроси, включително и равенството между половете, признавайки, че „цялата музика, която свирим, е написана от мъже“. Ансамбълът на Йо-Йо Ма „Пътят на коприната“, събрал най-различни музиканти от целия свят с техните култури, му помага да покаже още веднъж, че „не става въпрос за това кой си ти, а за това, какво правиш заедно с другите и как го правиш“, по неговите думи. Относно музиката и гражданската ангажираност, виолончелистът споделя: „В моето съзнание няма разделение. През целия си живот съм бил в конфликт, мислейки, че правя само едно нещо, което обичам, а оставам дълбоко загрижен за останалите неща, но пък двете не успяваха да се съчетаят твърде много. За първи път в моя живот, вече не съм в конфликт“.
В този разговор Йо-Йо Ма признава, че е бил вдъхновен от цигуларя Виджай Гупта от Лосанджелиската филхармония, основател на проекта „Street Symphony“, който свири в затвори, приюти и на други места. Заедно двамата са имали възможност да прекарат един цял ден в Калифорния и коментарът на Йо-Йо Ма е следния: „Просто да бъдеш човешко същество - така наричам аз това. Фактът, че бяхме в затвора не означава, че хората там са по-малко хора или заслужават да бъдат третирани по по-неуважителен начин“. Срещата със студентите от Харвард е имала изненадващ финал - изпълнение на каталунската народна песен „Песента на птиците“, която легендарният виолончелист Пабло Казалс /1876-1973/ е преработил в солова пиеса за неговия инструмент. За избора да изсвири точно нея, Йо-Йо Ма казва: „Както знаете, птиците прелитат през границите. Така че, аз имам надежда за всички вас, че в работата и живота ви вие ще съумеете да създадете точно такъв полет – за хората във вашия живот и за онези, на които ще повлияете“.
