В навечерието на концерта на Квартет Казалс в София, сигурно сте си задавали въпроса „Кой всъщност е Пабло Казалс?”. Отговорът се крие в една от неговите култови мисли: „На първо място съм човек, а после артист”. Истината е, че Пабло Казалс, или както го наричат каталунците Пау Казалс, е един от най-големите виолончелисти на 20 век, признат по целия свят като един от най-добрите изпълнители и оркестрови диригенти на своето време. Той е роден на 29 декември 1876г. в селището Ел Вендрел, Каталуния, Испания, като второто от общо 11 деца. Едва ли ще се изненадате от факта, че от детските си години проявява интерес и особена чувствителност към музиката. Неговият баща, също преподавател по музика, органист и хоров диригент, дава първите уроци на Пабло, който усъвършенства познанията си чрез обучението си в Барселона и Мадрид. От 5-годишен младият Казалс пее в хор, а на 6 –годишна възраст пише първото си произведение- мазурка, която посвещава на своя баща. „Да влезеш в музиката е като да бъдеш въведен в нова религия”, твърди младият Казалс. След като присъства на концерт в Общинското музикално училище на Барселона, каталунецът взема решение да се отдаде на виолончелото. По-късно музикантът ще каже: „Моето виолончело е най-обичаният и най- добрият ми приятел”. На 12 години Казалс е най-младият възпитаник на училището, а на 13 –изнася първия си концерт в присъствието на Исак Албенис, Енрике Фернандес Арбос и Агустин Рубио. Тогава получава препоръка от Албенис да представи своя композиция в Кралския дворец в Мадрид. За своя „Квартет” Пабло Казалс получава Кръст „Изабел Католическа” и месечна издръжка от 250 песети, с които да усъвършенства познанията си в Брюксел.
През годините той споделя: „Може би съм най-старият музикант в света. Най-старият човек, но в много аспекти и най-младият. Това искам да бъда- млад през целия живот, за да изразявам истинските неща в живота”.На 12 май 1896г. в Барселона Пабло Казалс става преподавател в Музикалното училище в града и първи челист в театър „Лисеу”. Лично от Испанската кралица получава скъпо виолончело, на което да свири там. През 1899г. музикантът формира трио с Жак Тибо (цигулка) и Алфред Корто (пиано), с което обикаля света, а през 1920г. - основава оркестър на свое име. Приживе Пабло Казалс споделя: „Най-важното нещо в музиката не се намира в нотите, а между тях. Сърцето на мелодията не може да се изрази на хартия. Човекът е конструирал множество машини, но коя от тях наистина оправдава работата на неговото сърце. Това е музиката - божественият път да кажеш най-красивите и поетични неща на сърцето. ”
В резултат на Гражданската война в Испания е принуден да живее в изгнание- в Прада де Конфле /Франция/ и в Сан Хуан /Пуерто Рико/. През 1939г. получава почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Университета в Барселона. Най-голяма популярност Пабло Казалас печели през 1945г., когато взема решение да престане да свири в знак на солидарност с народа си и срещу диктатурата в Испания. С единствените си „оръжия –челото и лъка”, той всеотдайно защитава мира и свободата, като изнася редица благотворителни концерти, участва в хуманитарни акции и други инициативи на ООН, където 3 пъти е свирил. Последният път е през 1971г., когато дирижира „Химнът на Обединените нации”, композиран в негова чест. По това време хуманистът Пабло Казалс е награден със Златен медал на ООН. Тук е мястото да се вслушаме в думите му: „Музиката не е просто звук. Музиката, този прекрасен универсален език, трябва да бъде извор на общуване сред всички хора. Може би музиката ще спаси света.” Може би тези размисли са накарали Джон.Ф.Кенеди да възкликне: „Работата на артистите стои като символ на човешката свобода и няма друг, който да е обогатил толкова добре тази свобода, колкото Пабло Казалс”. А естественото допълнение идва от Алберт Айнщайн: „Пабло Казалс ясно разбираше, че светът е в огромна опасност от тези, които толерират или подхранват злото, отколкото от онези, които го извършват”.
На 22 октомври 1973г. Пабло Казалс напуска този свят завинаги. Той умира в Сан Хуан, Пуерто Рико, където е родена майка му и където живее със съпругата си Марта Монтаньес Казалс. Гробът му там е покрит с каталунското и с пуерториканското знаме. На 9 ноември 1979г. се взема решение тленните останки на виолончелиста да бъдат преместени завинаги във Вендрел, Испания. Фондация на негово име продължава да поддържа различни дейности в чест на своя патрон.
На 8 април 2014г. Квартет Казалс ще защитят достойно името на своя патрон. Те ще гостуват за първи път в България в рамките на Европейския музикален фестивал. Повече информация и билети за техния концерт ще откриете ТУК
