В Турция бе преустановена дейността на държавните театри с президентски указ. Финансирането на театрите бе спряно и всички спектакли са били отменени, прекратени са договорите на артистите, както и всяка друга творческа дейност в рамките на държавните институции от този тип. За това съобщиха някои медии в страната миналия месец. Решението е насочено към спиране на работата на Дирекцията на турските държавни театри, която финансира драматичните театри, както и към Дирекцията на турските театри за опера и балет, отговорна за държавните музикални театри. Предположенията са, че тепърва ще се създаде нова структура, която ще бъде под прекия контрол на президента Реджеп Ердоган, който бе преизбран за президент на страната на 24 юни 2018г. Sputnik Turkey припомня, че под шапката на Дирекцията на турските държавни театри бяха повече от 52 сцени за драматичен театър в 19 турски града, а в сферата на музиката – театрите в Анкара, Истанбул, Измир, Мерсин, Анталия и Самсун функционираха досега като собственост на Дирекцията на турските театри за опера и балет.
Новинарският уебсайт Globe Post Turkey пише, че президентското постановление включва и конфискация на държавните имоти, притежание на двете дирекции, и прехвърляне на техните активи към президентския кабинет. И двете държавни творчески институции са определяни като „пътеводна светлина и движещи елементи на прозападно ориентираната модернизация на Турция…, допринесла изключително много за живота на изкуството“ в страната. Изданието коментира, че поради липсата на достатъчно частно финансиране в тази сфера, ролята на държавните обединения е била „незаменима“, предоставяйки чуждестранни продукции и постановки на турските сцени, както и национален продукт с държавно финансиране. Новинарският портал The Middle East Eye изведе заглавието „Нова драма: свободите на държавния театър в Турция са ограничени под президентската система“ и цитира Леми Билгин, бивш генерален директор на Държавните театри, който казва: „Винаги е имало намеса от страна на политиците, но можехме да кажем „не“… Това, което наистина имаше значение, беше дали биха могли да ни контролират – сега те могат“.
