Инсталирането на системи за производството на енергия от възобновяеми източници бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Чрез тези системи се увеличава делът на енергията от алтернативни източници на енергия и респективно се намалява зависимостта от конвенционалните горива. За това информира Мария Манолова, част от авторския екип на Климатека и екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.
Нормативната уредба регламентира по-голямата част от случаите, свързани с изграждането на инсталации за производство на енергия от възобновяаеми източници /ВИ/. Съществуват особености при реализирането на такива намерения в редица случаи – за собствено ползване, за продажба и за комбинация от двете. Също така има разграничение при количествата инсталирана мощност на инсталациите – до 10,8 kW; до 20 kW; до 30 kW; до 1 MW; до 5 MW и др. Оказва се, че не е съвсем просто да се установи редът, по който дадена инсталация може да бъде изградена. Съществуват множество условности, заради които трябва предварително да се определят целите на желаещият да потребява/произвежда/съхранява/споделя и/или агрегира енергия от ВИ, заедно с капацитета на инсталацията, местоположението и предназначението ѝ.
За желаещите (инвеститори) да изградят системи за производство на енергия от ВИ е необходимо да се обърнат към компания, която инсталира такива. Причината е, че Законът за енергията от възобновяеми източници изисква специализирани дейности да се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация, което представлява и гаранция за успешното функциониране на системите. Такива дейности включват монтирането на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и геотермални системи. С компанията инсталатор може да се уточни моделът на инсталацията – каква да е мощността; дали да бъде за собствено потребление, да бъде изцяло за продажба на електроенергията или комбинация от двете; къде да бъде инсталирана – в прилежащите площи, на покривните конструкции или на фасадите на сградата; с каква ориентация да са например слънчевите модули; дали да бъдат добавени батерии и с какъв капацитет. Едва след това се пристъпва към административната процедура, регламентирана от нормативната уредба.
Централите за производството на енергия от слънцето се разграничават по тип на:
Всички тези случаи предвиждат различен подход при проектирането и подбора на оборудването. Разбира се, всеки случай е индивидуален и зависи от редица фактори – природогеографски, икономически, технически и екологични;
Тъй като у нас фотоволтаичните системи представляват най-висок интерес сред жителите, а и намират по-широко приложение от останалите възобновяеми енергийни източници накратко по-долу е описан процесът по достъпен и разбираем начин. Описанието е насочено към инсталации за производство на енергия от ВИ до 20 kW за собствени нужди, като за такива инсталации не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и промените от края на 2023 г. Процедурата включва подаване на уведомление за инвестиционно намерение до главния архитект на съответната община в срок до 14 дни преди започването на изграждането ѝ. В уведомлението се описва мощността на инсталацията и разположението ѝ, като към него се прилагат проектни решения в части “Конструкции”, “Електро” и/или “ОВК” с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава. След извършване монтажа на инсталациите собственикът на обекта, заедно с изпълнителя на монтажа подписват декларация, с която в 14-дневен срок след монтажа уведомяват главния архитект на общината и оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, че инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация.
Традиционно, процедурата по присъединяване на ВЕИ инсталации включва проучване от страна на оператора на мрежата, в резултат на която се изготвя становище от него за условията и реда на включване на производителите. Съгласно ЗЕВИ за някои инсталации, включително такива за потребление на собствена електрическа енергия с мощност до 10,8 kW, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището.
Използването на системи за производство на ВЕИ за собствени нужди в еднофамилни сгради и малки обекти има важно значение за намаляването на емисиите на парникови газове. В зависимост от нуждите, разположението, техническите ограничения и капацитета на инсталацията, подобни системи могат да покрият до 60% от годишните нужди на дадено домакинство. Въпреки това значителна част от жителите на страната обитават многофамилни сгради, за които в момента процедурата по инсталиране на самостоятелни или общи ВЕИ системи крие много въпросителни. Във връзка с това се очаква да бъдат изготвени още допълнения и промени в законодателната рамка.
Съществуват и други варианти за оползотворяване на енергията от слънцето за нуждите на дома чрез по-малки инсталации за соларна енергия чрез директно включване и инсталиране върху фасади и балкони. Такъв е примерът с проекта SUNRISE, който се разработва с цел да стимулира въвеждането на инструменти за подпомагане и насърчаване на домакинствата в инсталирането на Plug-in PV (до 800 W с щепсел за включване в контакт), включително нетно отчитане на произведената и потребена енергия на годишна база, и се стреми да допринесе за постигане на по-високите цели на Европейския съюз за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г.
В България фотоволтаиците за балкони и фасади с щепсел или т. нар. Plug-in PV са все още непопулярни в сравнение със страните от Западна Европа. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но потенциалът им за информиране и демонстриране на ползите сред гражданите при оползотворяване на слънчевата енергия и за мотивирането им да инсталират по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради са големи. Според Регламент 2016/631 на Комисията от 14 април 2016 г. за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа, системите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за електроразпределителната мрежа. Чрез тези системи може да се достигне до 30% осигуряване на годишната нужда от енергията, необходима за едно домакинство.
Използването на соларни системи за покриване на част от нуждите от енергия за домакинствата има големи предимства. Освен че тези системи допринасят за ускоряването на енергийния преход, те могат да имат положителна роля при настъпващата либерализация на пазара за битовите потребители чрез постигането на оптимални разходи за електроенергията.
