Къща музей „Панчо Владигеров“ организира фотоиграта „МЕТРОритмичми отражения“ по повод 125 години от рождението на "патриарха на българската класическа музика". На ключови позиции от мрежата на Софийското метро ще бъдат разположени 5 визуални табла. Те ще бъдат видими в рождения месец на проф. Панчо Владигеров, в периода 4 – 17 март. Всеки, който ги открие, и направи снимка (или селфи) пред едно от тях, трябва да я изпрати до 20 март на адрес: [email protected] , заедно с телефон за връзка. Победителите ще бъдат обявени на 22 март 2024 на сайта и на ФБ странцата на музея. Специални награди ще получат най-оригиналните и интересни снимки.
Таблата съдържат ключови моменти от живота на великия български композитор.
През 1946 г., с указ №2 на Президиума на НС на Народна република България, Панчо Владигеров е удостоен със званието „Народен артист“ (първият му носител е Кръстьо Сарафов). До този момент Владигеров е вече международно признат, двукратен носител на Менделсоновата премия на Висшето училище по музика в Берлин и единствен представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите от 1936 г. до 1942 г. – тогава председател на Съвета е Рихард Щраус. Владигеровата музика звучи на най-големите европейски сцени, а още в 1925 г. в Карнеги Хол (Ню Йорк) е изпълнена Рапсодия „Вардар“. След връчването на званието, композиторът шеговито заявява: „Досега бях международен, сега станах и народен!“
Владигеров със световноизвестния пианист Алексис Вайсенберг – един от първите му ученици. Той продължава обучението си в чужбина, а по време на Втората световна война напуска България, пътува по света и развива таланта си до най-високи постижения. За своя първи учител Вайсенберг винаги е засвидетелствал дълбоко уважение и привързаност – това личи и в неговите думи: „Основата на свиренето при мен, може да се каже, е „владигеровска“. Панчо Владигеров е моят учител, на когото аз дължа всичко – моля ви, отбележете – всичко…“
„Домът на Якубица“ винаги е бил притегателен център за всички изявени музиканти и артисти на XX в., които гостуват в България по повод концертни събития и други публични изяви. Те търсят срещата с Владигеров – най-често в неговия уютен и приветлив дом (сега къща музей „Панчо Владигеров“ – София).
Именно по повод честите посещения на емблематични, за световната музикална култура личности, от ранга на Арам Хачатурян и Святослав Рихтер, един от най-изявените ученици на Владигеров, пианистът Иван Дреников, споделя: „Той беше като папа! …Когато „голям“ музикант идваше, обезателно трябваше да посети Владигеров…“
Панчо Владигеров със своя мотопед, модел Puch 250 TF 1952 250cc 2 cyl ts на марката БМВ, който купува през 50-те години на XX в. Когато се движи из кв. Лозенец, след него се вдигат облаци прах, защото по това време улиците все още не са павирани. Популярен анекдот разказва как веднъж, карайки мотопеда си край зала „България“, Владигеров го блъска друг моторист. Дошлият млад катаджия го пита каква марка и цвят е бил мотора, който го блъснал, кой му е номера, как бил облечен моториста, но той нищо не запомнил. „Как ще го открием и накажем тогава?“ – чуди се полицаят. А Панчо: „Сетих се – клаксонът му беше ла бемол, по това ще го откриете!…“ Мотопедът може да бъде видян в къща музей „Панчо Владигеров“ – София.
Фотографията е любимо хоби на Владигеров. Той обичал да запечатва значими моменти и често прекарвал време сред природата, както и на вилата в Люлин планина, заедно със своята втора съпруга – Елка. На нея той посвещава симфоничната сюита „Люлински импресии“, която получава Наградата на София през 1973 г. В течение на годините, Владигеров събира впечатляваща фотографска колекция от снимки с автографи на личности, с които имал близки и професионални взаимоотношения. Днес тя може да бъде видяна в къща музей „Панчо Владигеров“ – София.
