Ново проучване показва разликите в звука между старите и нови струнни музикални инструменти. То бе публикувано на 1 ноември 2022г. в Journal of the Acoustical Society of America, съобщава The Strad. Изданието посочва, че екипът от италиански изследователи са успели да запишат дори „мистериозния „трети тон“, който се чува при изсвирване на съзвучие от два тона“. Пет цигулки са били изследвани – от 1700, 1778, 1820, 1971 и 2013г. и така е било установено, че „тоновете на Тартини“ са по-силни в звука на по-старите инструменти, докато при фабричните (от 2013г.) те се долавят по-слабо. Като краен извод се налага тезата, че „добре изработените инструменти имат повече възможности да произвеждат така наречените „тонове на Тартини“, отколкото масово произвежданите“.
През 1714г. виртуозният италиански цигулар и композитор Джузепе Тартини (1692–1770) осъзнава, че когато изсвири два тона едновременно на своята цигулка, при това идеално настроени, е възможно да се чуе и трети тон. Този звук вибрира по-тихо спрямо другите два и Тартини го нарича „terzo suono“ (трети звук). Някога се е смятало, че „третият тон“ е обикновена странност на слуха или „субективно явление“, зависещо от ухото на самия слушател – с други думи, звукът се генерира от смесване на двата тона, докато те резонират в собствените ни уши, а не от инструмента. Но може ли причината за мистерията на Тартини да се крие в самия инструмент? За да отговорят именно на този въпрос, върху новото проучване сега са работили изследователи от Флорентинския университет, които анализират как различните цигулки произвеждат точно тези тонове.
Участник в проучването е цигуларката Киара Моранди, която изсвирва съзвучия от два тона на пет различни цигулки. Един от изводите е, че разликата в силата на звука при „третия тон“ между инструмент от 1700г. и модерния фабрично произведен такъв, е около 75%. „Най-силният се открива в стара италианска цигулка, направена в Болоня през 1700г. от известния лютиер Карло Анибале Тонони“, заявява водещият изследването Джовани Чеки, цитиран от The Guardian. Той обаче специално подчертава най-важният извод – а той е, че ключовият проблем е качеството, а не възрастта на музикалния инструмент и „третият тон е пренебрежимо тих при цигулки с лошо качество“. Докладът на учените от Флорентинския университет е озаглавен „Характеристики, механизми и възприемане на комбинационните тонове при цигулките“ и третира един звуков феномен, който акустиката отдавна познава като т.нар. „резултантен (комбинационен) тон“.
