Чуйте повече в интервюто на Радостина Узунова с баритона Атанас Младенов в звуковия файл!
На 18 юни от 16 часа, събота, Софийската опера ще представи на ценителите на Вагнер неговата последна опера, сценичната мистерия „Парсифал". Тя е неподвластна на анализи, но позволява да изживеем нейната трансцеденталност. В ролята на Кундри гостува Мария Гулегина. След успешната й кариера в италианския репертоар, Гулегина с въодушевление добавя немски опери в своя обширен списък от роли. Мария Гулегина е смятана за едно от водещите драматични сопрани в света, единствената, която е изпълнявала главни роли в 16 нови постановки в театър Ла Скала, между които „Манон Леско", „Тоска", „Бал с маски", „Макбет" и др. Тя е играла над 165 пъти в Метрополитън Опера в Ню Йорк главните роли в „Аида", „Турандот", „Тоска", „Норма", „Макбет", „Набуко", „Андре Шение", „Дама пика", „Селска чест" и др.
В „Парсифал", в останалите главни роли участват: Мартин Илиев - Парсифал, Атанас Младенов - Амфортас, Петър Бучков - Титурел, Ангел Христов - Гурнеманц, Веселин Михайлов - Клингзор и др.
В постановъчния екип са: Щефан Шолтес - гост - диригент, Той дирижира често във Виенската държавна опера и в големите оперни театри в цяла Европа, например в Римската опера, държавните оперни театри в Берлин, Дрезден и Мюнхен, оперните театри във Франкфурт, Кьолн и Женева, Болшой театър Москва, Народния театър във Варшава и Унгарската държавна опера в Будапеща. Шолтес също така се е изявявал в Холандската опера в Амстердам, Операта на Билбао, Парижката опера, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Театро Белини в Катания, Театро Колон в Буенос Айрес, оперните театри във Вашингтон и Сан Франциско, Цюрихската опера, Новия национален театър в Токио и на фестивалите в Глиндборн, Тайпе, Монпелие, Екс-ан-Прованс, Пиза, Савонлина, Тонгьонг и Баден-Баден.
Режисьор на постановката е Пламен Карталов, Свен Йонке - сценограф, Рихард Тримборн - музикална и стилистична подготовка, Станка Вауда - художник, Андрей Хайдиняк - дизайнер на осветлението и др.
Не случайно тази опера на Вагнер притежава една силна театрална мощ, едно завладяващо сценично въздействие. За „Парсифал" световноизвестни философи и мислители пишат:
Фридрих Ницше: „Възвишеност на чувството, в най-големите дълбини на музиката".
Стивън Гий: „Химн на чистотата и опасността..."
Самир Рахим: „Омагьосваща и всеопрощаваща музика...Вагнер сякаш композира саундтрака на небесата".
Според Шопенхауер в „Парсифал" има страх пред плътския грях. Това е бичът на любовта, терзаещ човека от края на 19 век, почти до изнемога. Така една от героините, Кундри, измъчена от своите инстинктивни пориви, е отблъсната от Парсифал. Отношенията между половете достига до високо напрежение и изразява душевните преживявания на човека.
Тази сакрална Вагнерова драма е извън времето и мястото на конкретиката. Тя е едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.
Режисьорският прочит на Маестро Пламен Карталов дава възможност на солистите в Софийската опера да разкрият големите си артистични и вокални възможности.
