Да заемеш едновременно №1 и №2 в класическите класации на Билборд /Billboard/ с два различни албума, докато трети влиза в джаз Top 10, не е просто силен дебют. Това е моментът, в който границите между жанровете окончателно се оказват твърде тесни за Джон Батист /Jon Batiste/.
„Black Mozart (Batiste Piano Series, Vol. 2)“ оглави едновременно Billboard Classical Albums и Classical Crossover Albums. Непосредствено след него, под №2 и в двете класации, се нарежда „Monk Meditations (Batiste Piano Series, Vol. 3)“. Два различни албума, първите две места и един артист зад пианото.
Успехът на „Black Mozart“ продължава и извън класическите категории – албумът достига №4 при дигиталните продажби, №16 в общата класация за продажби на албуми и №21 сред най-продаваните винили на Billboard. Паралелно с това оглавява класическите класации на iTunes и Amazon.
В същата седмица „Monk Movements (Batiste Piano Series, Vol. 4)“ отвежда Jon Batiste в съвсем друга част на Billboard – под №7 в Traditional Jazz Albums и №9 в Jazz Albums. Изданието достига и №1 в джаз класацията на iTunes и сред новите джаз албуми на Amazon.
Картината става още по-впечатляваща със завръщането на „Beethoven Blues (Batiste Piano Series, Vol. 1)“. След като дебютира под №1 в класическите класации през 2024 г., първият том от поредицата отново влиза в Billboard – под №15 в Classical Albums и №13 в Classical Crossover Albums.
Така и четирите части на Batiste Piano Series присъстват едновременно в актуалните класации – две заемат самия връх в класиката, една е сред водещите джаз заглавия, а тази, с която всичко започна, преживява нов чартов подем.
И критиката следва успеха на публиката. The New York Times включи „Blue Monk“ сред десетте песни, за които си струва да се говори, а The Wall Street Journal посвети специален материал на новите томове от поредицата.
За носителя на пет награди GRAMMY и „Оскар“ това е повече от поредица успешни позиции. Jon Batiste превърна четири албума за соло пиано в общо музикално пространство, в което Billboard Classical и Billboard Jazz вече не изглеждат като два отделни свята.
