Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Теодора Георгиева - директор на Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Изложба по повод 120 години от смъртта на Емануил Манолов бе разположена на втория етаж във фоайето на Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък. Експозицията съдържа богат снимков материал, която проследява жизнения път и ползотворния престой в Казанлък на композитора, роден в Габрово.
„Фотосите от семейния архив са дарени от приятелския кръг на Емануил Манолов – видните културни дейци Иван Енчев- Видьо и Александър Вердела“, разкри в ефира на Classic FM radio Теодора Георгиева- директор на Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък. „Той е имал 5 деца. Животът му протича в голяма мизерия. Семейството му се премества в Казанлък след кончината на композитора“, отбеляза тя.
Георгиева припомни, че Емануил Манолов е „един от първите композитори, които се занимават с писането на специализирани и детски песни. Те са включени в сборника „Славееви гори“, които са в оригинал“. „Нямаме доказателства, че негови наследници живеят в града“, каза още директорът на библиотеката.
„Успяхме да запазим интереса на читателите да дойдат лично да изберат предпочитаното заглавие. Младите хора се интересуват от по-иновативни начини на представяне на книгата. Създадохме Тийн зона, която да отговаря на специфичните им изисквания. Посетителите в сайта ни бележат ръст в сравнение с предишни години. За момента ползвателите на български език са най-много, но имаме 4500 ползватели на английски език на фона на общия брой от 18 000 потребители“, похвали се Георгиева. По думите й, през 2021 година 63 души са дарили стойностна литература от личните си библиотеки, а има и такива, които са закупили заглавия за собствена сметка, но са предоставили във фондовете на библиотеката.
Изложбата, която ще продължи до края на февруари, съпровожда възпоменателното събитие преди броени дни, организирано от Общинска библиотека „Искра”, Клуб „Орлица” към ТД “Орлово гнездо” и НЧ ”Искра – 1860. Пред бюст-паметника до гроба на големия български композитор в парк „Тюлбе”, където на 17 февруари 1962г. са пренесени тленните му останки, се събраха родолюбиви граждани и почитатели на неговото дело и творчество, завинаги свързани с Казанлък. Казанлъшки деца представиха музикално – поетична композиция „Музикално безсмъртие”. С емоционални изпълнения се включиха деца от Школа по изкуствата „Емануил Манолов” към НЧ „Искра- 1860”, а Виктор Миланов рецитира „Творец, учител и човек”, посветено на именития творец.
Сред публиката бяха представители на Община Казанлък, бивши и настоящи преподаватели от Школа по изкуствата „Емануил Манолов”, представители от ТД „Орлово гнездо”. За всички, уважили паметта на известния български композитор, диригент, педагог, общественик бе припомнен неговия житейски път.
Кой е Емануил Манолов? Той е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Той е автор на първата българска опера – „Сиромахкиня“ написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър.
Роден е на 7 януари 1858 г. или 1860 г. в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Сред най-известните му произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“.
След Освобождението (1878 г.) напуска родното Габрово. Известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. После се спира в Букурещ и Одеса. Установява се в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити.
След обявяването на Сръбско-българската война (1885 г.) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886 – 1888), по-късно пее в Катедралния хор на Георги Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890 – 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.
От 1899 г. до края на живота си той отново работи и твори в Казанлък като капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).
