На 18.07.2024 г. от 19:00 ч. в Централен военен клуб каним нашата публика да се наслади на The Next Generation Orchestra, Борис Гарлицки – цигулка, Константин Хайдрих – виолончело. Събитието е част от афиша на Фестивал и Академия "Алегра" се реализират с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура".
Програма:
Йозеф Хайдн (1732-1809)
Концерт за виолончело Nr .1 до-мажор, Hob.VIIb:1
Пьотр Илич Чайковски (1840-1893)
Souvenir de Florence, за струнен оркестър в ре-минор, оп. 70
Участват: Елена Гарлицки – пиано, Борис Гарлицки – цигулка, Йокю Джанполант – виола, Симоне Грамалия – виола, Константин Хайдрих – виолончело, Петър Найденов – контрабас.
Историята с человите концерти на „татко“ Хайдн е история тъмна и криминална. Музикалните архивисти непрестанно сензационно откриват все нови и нови челови концерти на класика от Рорау – и упорито опровергават автентичността им. Несъмнено е авторството на два концерта – тези в D Dur и в С Dur. Типичното съчетание или по-скоро - несъчетаемост на галантност и рустикалност, на грубоватост и финес, на мечтателност и stravaganza издава автора си много по-ясно от всяко скрупульозно изследване на ръкописите. Концертът в До-мажор използва много от музикалните фигури на късния барок, поставени в необичаен, почти пародиен контекст; едно виртуозно и фантастично show на виртуоза с най-рисковани и удивителни хватки, пози, пасажни полети и тромави каденцирания.
Прелестната Флоренция, спомен за която е опусът, който ще чуем, е градът, свързан с последното италианско пребиваване на Чайковски – и с невероятно бързо написания там шедьовър „Дама Пика“. Souvenir de Florеnce съвсем не е избледняла картичка от италианско приключение, нито трохи от „Дама Пика“ (на последната страница на оперния клавир Чайковски пише някои скици, белязани като „секстет“). Често с удивление се пише за европейската отзивчивост на Чайковски, за свободата, с която той превръща впечатленията и преживяванията си в музика, колкото разпознаваемо руска, толкова и неотделима от странстванията на човека и неговото въображение. Секстетът съвсем не етнографско описание, а поетически отпечатък, който окото превръща в звуци.
