Чуйте повече в интервюто на Георги Митов-Геми, разположено в звуковия файл под главната снимка, с част от участниците в концерта- пианистите Йоана Георгиева, Стефания Русева, Петър Дюлгеров и цигуларя Георги Райчев- възпитаници на НМА "Проф. Панчо Владигеров"!
Тази вечер, 9 май, от 19.30ч. в концертната зала на НМА "Проф. Панчо Владигеров" ще бъдат отбелязани юбилеите на 4-ма от най-големите български композитори - Веселин Стоянов (120 години), Парашкев Хаджиев (110 години), Александър Райчев и Лазар Николов (100 години). Концертът е включен в програмата на Европейския музикален фестивал 2022г. и е с вход свободен.
С клавирни сонати от Лазар Николов ще участват студентите от Теоретичния факултет на академията Йоана Георгиева в изпълнение на Клавирна соната №6 и дуото Стефания Русева - Симон Павлов със Соната за две пиана №1. „От малка имам огромен интерес и с удоволствие свиря българска музика- особено сега, когато изпълнявам нещо толкова рядко представяно на сцена. Вярвам, че ще се получи голям празник“, заяви в ефира на Classic FM Radio Стефания Русева. Младата пианистка припомни, че „Лазар Николов въвежда т.нар български авангард и модернистичен начин на писане на музика. Произведенията му са на наднационално ниво наравно със западноевропейската музика, писана през втората половина на 20 век. Соната за две пиана № 1 ще прозвучи с моя колега Симон Павлов. Тя е богата и разнообразна от общо две сонати за две пиана. Написана е през 1952г.“
„Това е музика, която доста отдавна не е изпълнявана и се надяваме да бъде интересна“, допълни Йоана Георгиева. „Имам два страхотни пътеводителя- Проф. Стела Димитрова- Майсторова и доц. Маргарита Илиева, която е нейна възпитаничка. Те имат богат опит в съвременната музика. Проф. Стела Димитрова- Майсторова е правила премиерата и първия запис на Соната № 6, а четвъртата му соната е посветена на нея. Той не е бил претенциозен композитор. Когато е харесвал определена идея на изпълнителя, е бил щастлив да я чуе. Доц. Маргарита Илиева успява в работата ни да намери абсолютно нови светове. Свиря само първата част от Сонатата, която я характеризира изцяло. В нея има както лирика, а и много натрупващи се акорди“, допълни Георгиева. Младото клавирно дарование подчерта липсата на печатни издания на голяма част от българската класическа музика, която се изпълнява.
„Рядко ни се случва да свирим българска музика, което е тъжно“, признава цигуларят Георги Райчев. „На европейските сцени би било интересно да се включва българска музика, защото публиката по света няма представа какво имаме като богатство. Освен тези 4 композитори, на които честваме годишнините, имаме и страшно много други автори на много хубава музика, която би провокирала интереса на чуждестранната публика“, отбеляза той. Заедно с колегата си пианист Петър Дюлгеров той ще изпълни Соната-поема за цигулка и оркестър от Александър Райчев, която описва като „любовна поема, посветена на жена с инициали А.Н. Усеща се, когато свирим, че има нещо романтично в тази музика. Боян Лечев е изпълнил премиерата на тази творба, написана през 1940г“.
Според Петър Дюлгеров, „това е музика, която заслужава да се чуе и смятам, че е наш дълг да правим всичко възможно тя да не бъде забравена. Привилегия е да направим този концерт. Това е важно за нашето развитие и за всички хора, които ще дойдат и ще го чуят“. Той посочи, че четиримата композитори, включени в програмата на концерта днес, са „големи български автори, но немалка част от тях са били в Европа. Например Александър Райчев е завършил композиция при проф. Панчо Владигеров. След това е заминал за Академията „Ференц Лист“ в Будапеща, където учи при Золтан Кодай. Те са взели много от европейската школа и са дошли тук и доразвили нашия стил на едно ново ниво на индивидуализъм, национализъм. Ние носим в себе си този музикален материал, развит на високо ниво“. Талантливият пианист счита, че „в интернет не може да се намерят записи и те да бъдат качествени. Наша задача е да поставим началото на записите на тези произведения. Често сами се сблъскваме с произведението без предварителна подготовка. Това е и едно много интересно пътешествие за музиканта, което е улеснение за тези, които ще свирят след това“. Дюлгеров твърди, че „публиката се възпитава. Не всяка музика ще ти гали ухото в началото, но това не значи, че е лишена от художествена стойност. Затова е важно да свирим тази музика на концерти, да провокираме хората. Това може би е единственият начин да накараме следващите поколения да получат това възпитание след нас, но не за да пропагандираме професията си, а защото това обогатява човека“.
