Днес се навършват 10 години от кончината на изтъкнатия български диригент Цанко Делибозов (17.07.1946 - 23.10.2013 г.). По този повод уважаваният музикален критик и педагог проф. Боянка Арнаудова разказва пред Classic FM за своите впечатления от срещите си с маестрото. Тя го представя като музикант с „едно много прецизно, професионално и много лоялно (…) отношение към музиката и партитурата.“ За процеса на работа на диригента проф. Арнаудова си спомня ясно неговия „стремеж в дълбочина да бъде обхваната музиката на дадена творба.“
„Той (…) беше диригент, който умее да работи с различни музиканти, с различни характери“, споделя музикологът. „Съумяваше да обедини хората, с които работи, да ги увлече в своето (…) тълкувание на творбата“, добави тя.
Авторитетният цигулар и педагог проф. Йосиф Радионов пък описва Цанко Делибозов като „един поливалентен диригент“, заради майсторската му работа в различни сфери на музикалното изкуство. Преподавателят си припомня за постановката на балета „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски и разкрива, че „самият Кюркчийски беше много удовлетворен от сътрудничеството си с Делибозов.“
За особеностите при дирижирането на маестрото цигуларят споделя: „При Делибозов имаше една мекота в отношението към музикантите.“ Според проф. Радионов именно този подход отличава диригента от повечето.
„Висок професионализъм, взискателност и същевременно едно много приятелско отношение“ са впечатленията, които педагогът е добил през годините си като солист на сцената на Софийската филхармония под палката на маестрото. „Мога само да съжалявам, че не съм бил по-близък с него“, завършва цигуларят.
Диригентът Цанко Делибозов е роден на 17 юли 1946 г. в гр. Свиленград. Висшето си образование завършва в Българската държавна консерватория при проф. Влади Симеонов, специалност „Оркестрово дирижиране“ през 1971 г. и е ангажиран като диригент в симфоничните оркестри във Враца, Видин и Варна. През периода 1980-81 г. е на специализация в Ленинградската консерватория. Завръщайки се в България е назначен за трети и втори диригент на Държавна филхармония – Видин, където остава до 1986 г., а от 1988 г. до 1992 г. е главен художествен ръководител на филхармонията. През 1993 г. става главен диригент на Русенската филхармония, а след обединението ѝ с Русенската опера е назначен за музикален директор на Оперно-филхармонично дружество – Русе. От 2001 г. до 2003 г. е диригент на ОФД – Пловдив, а в годините 2004-2006 г. е диригент в операта на гр. Измир, Турция. В периода 2006-2012 г. е диригент в Софийската опера. От 2012 г. до деня на смъртта си, 23 октомври 2013 г., дирижира Плевенския симфоничен оркестър.