Снощи (24 ноември) с голям успех премина поредният знаков дебют на Соня Йончева на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. Българското сопрано влезе в ролята на Мадалена ди Куани от операта „Андре Шение” на Умберто Джордано – образ, който тя вече бе изиграла в Миланската Скала през 2023 г. и във Виенската държавна опера по-рано тази година. В главната роля й партнира полският тенор Пьотр Бечала, за когото това бе абсолютен дебют в ролята на поета Шение (реална историческа фигура от времето на Великата Френска Революция) и с когото заедно изпяха и другата най-популярна опера на майстора на течението „веризъм” – „Федора” през 2023 г. на най-престижната американска сцена.
Постановката възкресява легендарната продукция на Никола Жоел от 1996 г., първоначално създадена за Лучано Павароти и Мария Гулегина и поставена в МЕТ за 100-годишния юбилей от световната премиера на „Андре Шение” през 1896 г. в Миланската Скала. В навечерието на 130-ата годишнина от появата на операта на Джордано и тримата солисти Соня Йончева (Мадалена), Пьотр Бечала (Шение) и Игор Головатенко (Жерар) направиха дебютите си в съответните роли на сцената на МЕТ под диригентството на маестро Даниеле Рустиони – новият постоянен гост-диригент в Нюйоркския оперен театър.
След снощната премиера са планирани още 5 дати (28 ноември, 3, 6, 9, 13 декември), като последният спектакъл ще бъде излъчен на живо в избрани киносалони в целия свят. Две аудиотрансмисии в реално време — на 24 ноември и 3 декември — са достъпни безплатно в официалния сайт на Метрополитън опера. Ценителите могат да ги проследят тук: https://www.metopera.org/season/radio/free-live-audio-streams/ от 19:25 американско време (2:25 ч. в България на следващия ден).
Мадалена е 12-ата поред в репертоара на Йончева в МЕТ, което я превръща в българския оперен артист с най-многобройни роли в престижния оперен театър на Ню Йорк. След няколко месеца предстои и 13-ата: на Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай”.
Българската прима е на прага обаче и на още един рекорд, този път световен:
През февруари 2026 г. предстои глобалната премиера на операта „Марина” от Умберто Джордано в Милано (Teatro del Verme). Това е първата оперна творба, композирана от италианския майстор на веризма и досега никога не е изпълнявана публично – дори за дълъг период от време е считана за изгубена. Преди няколко години Йончева участва във възраждането и на още една малко позната творба на Джордано – „Сибир”. Композиторът е автор на общо 11 опери. В световния репертоар обаче най-често се изпълняват само 2 от тях – „Андре Шение” и „Федора”. Повечето световноизвестни сопрани са изпълнявали най-вече ролята на Мадалена, само някои от тях и на Федора, почти никоя не е влизала в образа на Стефана (от „Сибир”) и абсолютно никоя досега не е изпълнявала Марина. Това поставя Соня Йончева в уникалната позиция да е първата оперна певица в света, която ще изпълни тази роля и първата изобщо, която ще може да се похвали с 4 героини от Джордано в репертоара си. Така тя се утвърждава като водещата интерпретаторка на оперното наследство на Джордано в цялата история на жанра. Завръщането към нов живот на оперни перли от миналото е специална мисия на българската оперна прима, издател и продуцент, която гради мостове между епохите и участва лично в исторически „документи” на времето.
За дебюта на тази творба в Милано ще й партнират тенорът Фреди де Томазо (познат на българската публика от фестивала за камерна музика „Съкровени гласове”), както и баритонът Михай Дамян (победител на тазгодишното издание на „Опералия”, което се проведе в София) – и двете инициативи се състояха в българската столица по идея и покана именно на Соня Йончева и в изпълнение на мисията й да среща родната публика с най-актуалните гласове на съвремието ни и да разширява представите на меломаните за разнообразието на оперния репертоар и красотата на човешкия глас.
За Умберто Джордано:
Италианският оперен композитор Умберто Джордано (1867–1948) е роден в гр. Фоджа, южна Италия, в семейството на заможен занаятчия. Учи при Паоло Серао в Консерваторията на Неапол и дебютира на оперната сцена още като студент със своята лирична драма „Марина“, привлякла вниманието на музикалното издателство „Сондзоньо“. Творбата участва в конкурса за едноактна опера, в който първото място печели „Селска чест“ от Пиетро Маскани, а операта на Джордано заема шесто място сред 73 други произведения. Благодарение на това издателят Сондзоньо възлага на младия автор да напише следваща опера за сезон 1891-92. Джордано създава „Mala vita“ – сурова веристична драма, която предизвиква широки полемики, когато е поставена в Рим през февруари 1892 г. Следва „Regina Diaz“ (1894), която има по-слаб прием, но истинският му пробив настъпва през 1896 г. с премиерата на „Андре Шение“ в Ла Скала – опера, която и до днес остава най-популярната му. Следва вторият му голям международен хит – „Федора“ (1898) – чиито автор е Викториен Сарду (който стои и зад пиесата „Тоска”, по която Пучини композира своя едноименен шедьовър). През първите десетилетия на XX в. Джордано композира още няколко опери, сред които „Сибир“ (1903), „Marcella“ (1907), „Mese Mariano“ (1910), „Madame Sans-Gêne“ (1915) и „La cena delle beffe“ (1924). Последната му опера е „Il Re“ (1929).
Със своето културно наследство Джордано принадлежи към поколението композитори, оформили зрелия стадий на италианския музикален реализъм след успехите на Маскани и Леонкавало. Той се счита за образец на движението „веризъм” (използването за сюжети на предимно реални случки от живота на обикновените хора – а не на митични или кралски фигури – и стремежът за пресъздаване на действителността на фона на исторически събития). Майстор е на драматургичната линия и съчетава страст, психологическа дълбочина и мелодичен размах. От 20-те години на XX в. до смъртта си през 1948 г. се посвещава предимно на преподавателска и издателска дейност. Освен опери той пише няколко симфонии и редактира пълното италианско издание на симфониите на Бетовен. Умберто Джордано умира в Милано на 81-годишна възраст.
