Чуйте повече от интервюто в звуковия файл под главната снимка на Георги Митов-Геми с Г-жа Юнг Гюон Паг – композитор, Г-н Сан Юн Сонг - пири музикант, в превод на Суми Ким – от организационния екип!
На 14 юни (вторник), от 18 ч. в Камерна зала „България“ ще се състои концерт „Тамян и танци с маски“ - среща на традициите и съвремието. Той е част от афиша на 53-тия Международен фестивал "Софийски музикални седмици" и се осъществява в сътрудничество със съорганизатора - Посолството на Република Корея в България.
В програмата на концерта са творби от съвременни южнокорейски композитори: Бьонги Хуанг, Уийон Ким, Юнг Гюон Паг, Сухйе Ким, Гуангхи Ким, Бокнам Ли. Произведенията са на основата на корейската традиционна музика за танци с маски. На сцената ще излязат изпълнители, които ще свирят на автентични ударни и струнни инструменти в характерни корейски носии. Заедно с корейските изпълнители на автентични народни инструменти, в концерта ще участват и български музиканти.
„Тази вечер ще свирим за интеграция и хармония между хората". Това заяви в ефира на Classic FM Radio композиторката Юнг Гюон Паг. Идеята ни е да изградим мост на сътрудничество между корейските и българските музиканти", допълни изпълнителят на пири г-н Сан Юн Сонг. Той илюстрира звука на традиционния корейски инструмент, който владее до съвършенство, благодарение на своята подготовка, която му отнема 18 години.
Юнг Гюон Паг преследва нов инструментален звук в търсенето на взаимодействие между публиката и изпълнителите. Нейните интереси включват съвременно пресъздаване на корейската традиционна музика, като същевременно запазва оригиналността ѝ. Тя е изучавала композиция в Сеулския национален университет и Общински университет в Ню Йорк и получава докторска степен от Рутгърс (Rutgers) университета, където преподава като доцент. Тя печели множество конкурси и е носител на първа награда на 19-ия конкурс за композиция на Асоциацията за съвременна музика в Корея. Нейни творби са изпълнявани в Ню Йорк, Япония, на Корейския фестивал за камерна музика и други. Преподава композиция в Сеулски национален университет, Данкук университет и Мьонгджи университет.
Г-н Сан Юн Сонг свири на пири и тепьонсо. Той е възпитаник на Дангук Университет, Официален наследник на Авторитетна музика за Пири и Дечита, национално нематериално културно наследство № 46, Член е на Ансамбъл Нанман Пансори.
Изпълнителите на концерта тази вечер са Соккън Гил, Юджонг Ли, Хеджонг Ли, Юндже Хо, Сокман Юн, Сухуанг Джо, Сан Юн Сонг, Негина Стоянова – цигулка, Мария Вълчанова – виола, Анатоли Кръстев – виолончело, Мирела Бойчева – пиано, Мирослав Димов и Чарли Милов – перкусии. Композиторите са Бьонги Хуанг, Уийон Ким, Юнгьонг Парк, Сухйе Ким, Гуангхи Ким, Бокнам Ли. Ето какво ще чуете в програмата:
Бьонги ХУАНГ (1936 – 2018)
Танц с тамян „Чим-хянг-му“
Гаягъм: Хеджонг Ли, Корейски перкусии: Соккън Гил
Уийон КИМ (1974 – )
Мечта на бога на войната
Дегъм: Сокман Юн, Пиано: Мирела Бойчева
Юнг Гюон ПАГ (1974 – )
Мелодия от село Ънюл за пет кардинални цвята
Пири: Сан Юн Сонг, Цигулка: Негина Стоянова,
Виола: Мария Вълчанова, Виолончело: Анатоли Кръстев
Сухйе КИМ (1971 – )
Игра на Хахуе маски
Тепьонсо и пирин: Сан Юн Сонг, Хегъм: Юндже Хо,
Перкусии: Юджонг Ли, Виолончело: Анатоли Кръстев
Гуангхи КИМ (1950 – )
Елегия за петте клоуна из „Тонгьонг Огуанде“
Мъжки глас: Сухуанг Джо, Хегъм: Юндже Хо,
Гаягъм с 25 струни: Хеджонг Ли, Перкусии: Юджонг Ли,
Виолончело: Анатоли Кръстев
Бокнам ЛИ (1965 – )
Лъвски танц от провинция Букчонг
Тунгсо: Сокман Юн, Хегъм: Юндже Хо,
Гаягъм с 25 струни: Хеджонг Ли,
Перкусии: Юджонг Ли, Мирослав Димов, Чарли Милов
Танц с тамян (Чим-хянг-му) (1974) Това е представително произведение на композитора Бьонги ХУАНГ (1936 – 2018). През 1975 г. Меджа КИМ представи хореография за тази пиеса, базирана на гама на будистка музика „Бомпе“, то изразява първичните емоции на Изтока и на Запада.
Мечта на бога на войната (2019)- пиесата е интерпретация в модерен звук за двете музикални части „Шинджонг“ и „Бунънг“, които възхваляват приноса на основателя на Династия Чосон - крал Ли Сонгйе, като войник. Композиторът използва като основни мелодични елементи, мелодиите на оригинална музика, която е основана на пентатонична гама <Хуанджног-Хьопджонг-Джунньо-Имджонг-Муьок> и също така се опитва да изгради вертикален резонанс въз основа на различни гами като октатоника и целотоника.
Мелодия от село Ънюл за пет кардинални цвята (2020) - районът на селището Ънюл се прочут с традиционните маски – „Ънюл Тал“. Характеристиката на маската е, че има от 3 до 6 кръгли подутини в зависимост от персонажа. Ако се вгледате внимателно, те са боядисани в пет цвята. Горната част е златна, а сините, червените, белите и черните ленти са под нея. Тези цветове символизират богове на петте посоки. Златото представлява бога на центъра, синьото - изтока, червеното - юг, бялото - запад, а черното - север. Композиторката се опитва да реконструира оригинална мелодия на акомпанимент за танц с „Ъньл Тал“ във формата на инструментален ансамбъл като откроява с пет медолии за всеки цвят. Примерно с Eb като устойчив, Пири – корейска флейта – води основна мелодия, в интервално отношение на квинта за Изток (Bb) и Запад (Ab) и на терца за Юг (C) и Север (G). Също така се използват псалтир на будизма „Рьомбул“ и ритмичен модул „Тарьонг“, „Домбури“ и „Дол-джандан“
Игра на маски от Хахуе (2021). Това събитие в село Хахуе е една от най-известните игри с маски в Корея, определена като Държавно нематериално културно наследство № 69. Играта е част на шаманския ритуал „бьол-шин-гуд“, който датира от 15-ти век и чрез чието изпълнение се цели постигането на мир и обилна реколта в селото. Изпълнява се на всеки на всеки 10 години на Нова година. Хахуе игра на маски се състои от осем различни сценарии – такива, в които участват будистки монах, баба, булка, аристократ и др. Целта на композиторката е да пресъздаде Хахуе маски чрез призмата на модерна звучност и да предаде уникалното значение на Хахуе игра на маски чрез звуци на музикални инструменти.
Елегия на петте клоуна (2021) e свързана с „Петте клоуна на Тоньонг“ - театрална игра с маски, която е традиция на гр. Тоньонг. Играта се състои от пет части, което е свързано с идеята за „пет посоки“ – изток, запад, юг, север и център. Клоуните се обличат с дрехи от пет цвята, които символизират петте посоки, маскират се като пет различни персонажи и танцуват, за да гонят злите духове с пожелание за благоденствие. Структурирането на тази пиеса е основано върху пет части – пет песни от различни персонажи, свързани с прелюдия и кратки свързващи части. Музикалното съдържание, обаче, запазва своята уникалност, характеризираща се с елементи на западна европейска музика, както инструменти и както музикален език. Търси се интегрален синтез на Източната и Западната музика, добавяйки съвременния метод на свирене в съчетание с модерността и традицията. В елегията се откроява по-богато тъга и много емоцииалност.
Лъвски танц от провинция Букчонг (2020)- фолклорна игра – в област на Хамгьонгдо, в теритоията на Северна Корея, определен като Национално нематериално културно наследство № 15. Музиката се различава от другите райони с това, че корейският дълъг вертикален флейта Тунсо повтаря хетерофонична „detune“ мелодия, което е непозната за корейската традиционна музика. Освен това, елементарен ритмичен модул на барабан и енергични движения на лъвски танц придават усещането за северния край. Композиторката сплита различните мелодии от Букчонг лъвски танц, започвайки с прелюд, който описва нощен пейзаж от район Букчонг.
По време на концерта ще прозвучат и типични корейски музикални инструменти:
ГАЯГЪМ е традиционен струнен инструмент в Корея. Според исторически опис „Самгук Саги“, той е направен от крал Гасил от Кралство Гая през 6-ти век. Има дванадесет копринени струни, вързани за дървено тяло и на струните се свири с пръсти.
25-СТРУНЕН ГАЯГЪМ Модерни версии на гаягъм с 25 струни.
ХЕГЪМ е струнен инструмент, който се използва от 11-ти век, крал Йеджонг от династията Корьо. Този инструмент определя основната мелодия при ансамбълни изпълнения. Има две копринени струни, на които се свири с лък от конски косъм.
ДЕГЪМ е духов инструмент, изработен от бамбук, с дължина 80 см. Когато свирят, изпълнителите го поставят на лявото си рамо, което е характерно само за този инструмент. Често се използва като соло инструмент.
ПИРИ е духов инструмент тип флейта, изработен от бамбук с двойна тръстика. Силата на звука е много голяма.
ТЕПЬОНСО е духов инструмент, който възниква в Югозападна Азия в края на династията Корьо и началото на 14 век. Височината му е най-високата сред корейските духови инструменти, а силата на звука е много висока. Използван е за военни маршове.
ТУНСО е бамбуков духов инструмент, въведен през 9-ти век от китайската династия Тан. За разлика от дегъм, който е затворен от едната страна, при тунсо – двете страни, на горната и долната част, са отворени. Използва се и като акомпанимент на народни песни и като соло инструмент.
ДЖАНГУ е най-често използваният ударен инструмент в корейската традиционна музика, датира от 6-ти век, съдейки по факта, че се вижда и в стенописа на гробницата от династията Когурьо. Лявата и дясната страни са изработени от кожа, а изпълнителят използва две палки.
