На 23 септември (вторник) 2025 от 19:00 часа в Концертната зала на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ ще се състои концертно представяне с благотворителна цел на пилотния лимитиран луксозен тираж на книгата "Скрити букви-разкрити блянове" - наблюдения върху клавирните пиеси на Албена Петрович-Врачанска с проследяване на съпоставими явления в музикалната история.
С участието на проф.Илия Граматиков (автор), Албена Петрович Врачанска (композитор), Наташа Япова (музиколог), Николай Влахов (художник), Гергана Несторова (пиано), Инес Симеонова (пиано), Клавирно дуо Атмосфери и Кремена Ангелова (тонрежисьор)
Пилотният лимитиран благотворителен тираж ще бъде достъпен САМО в края на събитието и няма да се разпространява под каквато и да било комерсиална форма!
Книгата съдържа:
= 444 страници (формат А4) експериментално като форма и жанр изследване на клавирната музика на международно изявената българско-люксембургска композиторка Албена Петрович Врачанска;
= 46 репродукции на картини по пиесите и анализите им, дело на завладяващия с проникновената си абстрактна живопис мултидисциплинарен творец Николай Влахов;
= 24 графични колажа и 6 фотоколажа, също дело на Николай Влахов;
= многобройни винетки от нотен текст из партитурите на композиторката;
= към всяка книга от ексклузивния пилотен тираж ще бъде приложен и бонус арт принт (формат А3) с репродукция на избрана картина от включените в изданието.
Луксозното пилотно издание е на сатенирана еко хартия с твърди корици с кадифена промазка и щамповани букви от златно фолио.
Към изданието са приложени аудиофайлове със студийни звукозаписи на всички представени в изследването пиеси за соло пиано и за клавирно дуо – над 200 минути музика в изпълнение на изявените млади пианистки с афинитет към съвременната музика Гергана Несторова, Инес Симеонова и Клавирно дуо Атмосфери в състав Мила Михова и Александра Дичева. Записите са осъществени в концертната зала на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ по проект на катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Академията. Професионалните звукозапис, монтаж и мастеринг са дело на Кремена Ангелова. Асистент по звукозаписа – Мария-Каролина Койнова. Координатор и супервайзър на проекта – Илия Граматиков.
За изследването:
След като дълго избягва пианото като обект на творчески интерес, през 2013 година Албена Петрович Врачанска започва отново да пише музика за инструмента, провокирана от няколко поръчки, поставили началото на поредица ярко представителни за индивидуалния ѝ стил солови пиеси. Те звучат в различни страни по света, участват в престижни международни форуми, стават част от репертоара на изтъкнати интерпретатори, публикуват се като нотни издания и се включват в звукозаписни албуми.
Значителна част от тези опуси се характеризират с принципния за клавирното мислене на авторката подход за извеждане на тематичния материал чрез музикалнокриптографски процедури, разработвани в различни исторически епохи от репрезентативни за духа на своето време композитори. Но използването на музикална криптография от Албена Петрович Врачанска не е проява на анахронистично обръщане назад към вече изпитани решения от отминали времена. Напротив, художествените ѝ търсения имат за задача да открият композиционни похвати от миналото с цел изпробването на техния потенциал в настоящето и преосмислянето им като оригинален и продуктивен начин на работа в съвременен контекст. Това стратегическо посягане към стари конструктивни механизми, за да бъдат адаптирани в индивидуалния композиционен метод на авторката, валидира произведенията ѝ като самобитни решения със специфичен тип легитимация, която провокира важни въпроси относно ситуацията на музиката в наши дни.
Новото, трето поред обширно монографично изследване на Илия Граматиков предлага възможни отговори и тълкувания от позиция на опита с историята и със съзнанието за извънредното значение на музикалноисторическата памет за аналитичната рефлексия спрямо съвременните композиционни образци.
За авторите и изпълнителите:
Илия Граматиков е професор по история на музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва Академията със специалностите хорово дирижиране и музикознание. Специализира в Университета за музика и изпълнителско изкуство във Виена. През 2015 защитава докторска дисертация, въз основа на която публикува първата си монография – Пасионът през втората половина на XX век: композиторски решения на литургичния жанр.
Второто си обширно монографично изследване – Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история – публикува през 2020. С тематичния си фокус и с нестандартния си художествен дизайн, включващ над 250 специално направени илюстрации от художника Ясен Панов, изданието предизвиква безпрецедентен медиен и обществен интерес. През 2021 книгата донася на своя автор награда в област „Хуманитаристика“ от Годишните награди на портал Култура, а илюстрациите към нея са показани в самостоятелна изложба в Националната галерия Квадрат 500.
Настоящото издание е третата монография на Илия Граматиков. Освен монографичните си изследвания той публикува и многобройни статии и студии в утвърдени научни издания. Разработките му са предимно върху съвременна музика.
През годините Граматиков е работил за БНР, БНТ и по редица образователни, изследователски и творчески проекти в сътрудничество с национални и международни институции. През 2011 става част от организационния екип на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, а от 2016 до 2020 е и негов артистичен директор. От 2014 е диригент на Дамския хор „Морфова – Прокопова“. Редовно изнася публични лекции, членува в експертни комисии и в редакционни колегии на научни издания, участва в специализирани радио- и телевизионни предавания за култура и изкуства.
Албена Петрович Врачанска е международно утвърдена композиторка, представляваща с творчеството си съвременната музика на България и Люксембург. Тя завършва Националното училище по изкуствата в Плевен с пиано и Националната музикална академия в София с композиция. През 1996 се установява в Люксембург, където учи съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика при Клод Ленерс.
Творчеството ѝ включва над 600 творби (опери, симфонична музика, инструментални концерти, многобройни солови и вокални опуси, камерни произведения за различни ансамбли и музика за редица педагогически и интердисциплинарни проекти), част от които са публикувани от издателствата Schott Music International, Éditions L’octanphare, Furore Verlag и Luxembourg Music Publishers. Творбите ѝ, интерпретирани от изтъкнати музиканти, звучат в страни като Австралия, Австрия, Англия, Андора, Белгия, Бразилия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Израел, Индия, Ирландия, Испания, Италия, Косово, Коста Рика, Македония, Мексико, Монако, Нидерландия, Полша, Португалия, Русия, Сан Салвадор, САЩ, Словакия, Словения, Сингапур, Сърбия, Турция, Украйна, Франция, Хърватска, Чехия и Швейцария. Редица изпълнители включват нейни композиции в свои звукозаписни албуми. До този момент Албена има издадени и пет авторски компактдиска – Sanctuary (2024), Dreamlover (2022), Bridges of Love (2020), The Voyager (2019) и Crystal Dream (2016), публикувани от компаниите Solo Musica и Gega New. Албумите са посрещнати с висока оценка от специализираната критика. През 2023 френското издателство L’octanphare публикува книгата My Opera World, посветена на нейните опери.
Албена се изявява също и като пианист и камерен музикант. Тя е основател и президент на международния конкурс по композиция за деца и младежи Artistes en Herbe. Основател е също и на концертната поредица Les Concerts du Foyer européen, и на фестивалите New Classic Stage и Bridges. Сред наградите и отличията ѝ като творец изпъква званието рицар на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург.
Николай Влахов е интердисциплинарен творец, неуморно търсещ разнообразни форми на артистично себеизразяване.
Стремежът му да улавя миговете настояще намира израз в изкуството на фотографията – през 2012 завършва школата по фотография към Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. В следващите години е отличен с няколко награди за различни свои фотографски творби. В същия период открива и друга своя страст – сценографията. Разработва сценичния дизайн и костюмите за театрални и танцови постановки. През 2012 участва в младежкия международен проект City Face в Берлин, включващ редица творчески работилници и колективна изложба.
През 2014 любопитството му към творчеството на различните култури го отвежда в Индонезия. В Университета по изкуствата в Йогиакарта (творческата столица на страната) Влахов се запознава с древното изкуство батик – рисуване с восък върху текстил. Там усъвършенства и уменията си в сферата на текстилния дизайн и участва в международната изложба Ketuk Roso, организирана от галерия Raos в Бату.
След завръщането си в България през 2016 се насочва главно към изразните възможности на абстрактната живопис, изпробвайки различни художествени техники. 2020 година бележи началото на активен творчески период с множество международни участия в конкурси, колективни изложби и фестивали, организирани от арт институции във Великобритания, Италия, Испания, Швеция, САЩ, Канада, Австралия, Нигерия, Южна Корея, Виетнам и България. Негови живописни и фотографски творби са публикувани в редица специализирани издания за съвременно изкуство (каталози, списания, уебсайтове и други).
През годините Николай Влахов организира и ръководи творчески работилници за различни възрастови групи по съвременно изкуство и фотография.
Гергана Несторова завършва с отличие Националното училище за музикално и сценично изкуство – Бургас в класа по пиано на Юлия Ненова и се дипломира в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА) в класа по пиано на проф. Марина Капацинская. Участва в майсторски класове на проф. Дмитрий Башкиров в Залцбург и Варна. През 2019 защитава докторска дисертация, посветена на клавирното творчество на Юлия Ценова. От 2015 е асистент по пиано към Клавирната катедра на НМА. През 2024 се хабилитира като доцент.
Лауреат е на редица национални и международни конкурси: „Николай Рубинщайн“ (Париж, 2006), „Карл Филч“ (Сибиу, 2005), „Класика и съвременност“ (Стара Загора, 2002), „Шуман – Брамс“ (Пловдив, 2003), Националния конкурс за най-добро изпълнение на българска творба „Върбан Върбанов“ (2000, 2004, 2008), Международния конкурс за българска и японска музика (София, 2008), Лятната музикална академия (Сан Даниеле, 2012), Академичния камерен конкурс „Никола Стефанов“ (София, 2014) и конкурсите „Димитър Ненов“ (Разград, 2014) и „Албер Русел“ (София, 2016).
Гергана Несторова се изявява като солист и ансамблов музикант. Концертирала е в различни държави в Европа и Азия. През 2018 осъществява турне в няколко японски града. Участвала е нееднократно във фестивалите Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни, Варненско лято, ppIANISSIMO, Cellissimo, Солинария, Музиката на Европа, Европейски музикален фестивал, Нова българска музика, Артис и други. Сред оркестрите, с които е солирала, са Mozart Virtuoso Festival Orchestra (Токио), филхармониите на София, Бургас и Шумен, съставите на Пазарджик, Видин, Хасково, Разград и АСО на НМА. Репертоарът ѝ обхваща широк диапазон от солови и камерни творби от различни епохи. Важно присъствие в него има музиката на XX и XXI век. Осъществява премиерите на множество творби от съвременни композитори.
Инес Симеонова учи пиано в класа на Мариана Шикова в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ (НМУ) и в класа на проф. д-р Борислава Танева в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА), където завършва с отличие бакалавърската и магистърската си степен. През годините на обучение печели множество награди от национални и международни конкурси, сред които Международния клавирен конкурс „Шуман – Брамс“ в Пловдив, Международния клавирен конкурс в Букурещ, Международния фестивал и конкурс за пианисти в Ланкастър (САЩ), Международния клавирен конкурс „Албер Русел“ в София, Международния конкурс „Франц Шуберт“ в Русе, Международния конкурс за немска и австрийска музика в София.
През 2015 прави дебюта си като солист на Академичния симфоничен оркестър на НМА. Впоследствие се изявява като солист и със симфоничните оркестри на Шумен, Видин и Пазарджик. През 2024 е дебютът ѝ на сцената на Зала „България“ с Нов симфоничен оркестър (с Концерт за пиано и оркестър № 21 на Моцарт).
Инес Симеонова се занимава активно със съвременна солова и камерна музика. Участва в редица фестивали в страната и чужбина, сред които международните Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни, ppIANISSIMO, 180 градуса, Музиката на Европа, Ensemble-Akademie Freiburg, Lancaster Piano Festival, форума Нова българска музика и други. Освен редовните си изяви в България изнася концерти в Словения, Германия, Австрия, Англия, Италия, Франция, Япония, Индия и САЩ. В годините 2020 – 2023 участва в музикалното оформление на постановката Салиери на режисьора Петринел Гочев, спечелила наградата за най-добър спектакъл на Международния фестивал Хомо луденс (2021) в Украйна. От септември 2017 работи в НМУ, a от февруари 2023 е докторант по пиано в НМА.
Зад поетичното име Атмосфери стоят младите пианистки Мила Михова и Александра Дичева. Мила учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в класа на Емилия Канева, а Александра завършва Езиковата гимназия „Васил Карагьозов“ в Ямбол. Първата им среща е в класа по пиано на проф. д-р Борислава Танева в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА). След дипломирането си и двете продължават професионалното си развитие като докторанти в НМА.
Дебюта си като дуо осъществяват през 2017 на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO с премиерни изпълнения. Следват редица творчески срещи с музиканти като Пламена Мангова и професорите Томислав Байнов, Мая Райкович, Аведис Куюмджан, Алън Фрейзър и Людмил Ангелов, които шлифоват таланта на младите пианистки и разширяват професионалния им хоризонт. Ключово значение има участието им в Международната лятна академия isa (2019) на Университета за музика и изпълнителско изкуство във Виена, където имат шанса да работят с берлинското клавирно дуо Силвър – Гарбург. Впоследствие завършват и водената от дуото магистърска програма за клавирни дуа в Консерваторията в Грац, стават стипендианти на фондация Културни перспективи и са удостоени с Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2022) и с grand prix на Международния конкурс La musique et la terre (Орсе, 2023).
През последните няколко години Клавирно дуо Атмосфери участва във фестивалите Софийски музикални седмици, Дни на музиката в Балабановата къща и Солинария, изнася концерти в различни градове в България, включително с оркестрите на Шумен, Пазарджик, Враца и Габрово, както и с АСО на НМА. През 2025 дебютира в Бразилия и Норвегия.
Една от движещите сили за състава е страстта към откривателството, мотивираща изпълнения на непознати и нови творби от български и чуждестранни композитори.
