На 22 юни от 19.00ч. в зала "България" очарователната виолистка Сара МакЕлрави се завръща на сцената на зала „България”. Под палката на Даниел Гайс тя ще изпълни Концерт за виола и оркестър от Уилям Уолтън. Във втората част на концерта Софийската филхармония ще представи Симфония №6 - „Пасторална" от Бетовен.
Българската публика аплодира бурно Сара МакЕлрави при първото ѝ гостуване у нас през 2020 г. Канадската музикантка, която живее във Виена, е определяна от The Strad като „бляскава и ярка” изпълнителка. Тя е сред основателите на Linden String Quartet. Квартетът е носител на голямата награда от националните конкурси за камерна музика Fischoff и Coleman, печели и конкурса Concert Artists Guild в Ню Йорк. Свири на цигулка „Галиано“ от 1791 г. и виола „Лоренцо Сториони“ (1785), предоставена й от частната фондация „Ангелика Прокоп“ – Виена.През 2014 г. Сара МакЕлрави основава Общество за камерна музика в Мексико, което има за цел да представя световни образци на камерната музика в Мексико Сити. Като артистичен директор тя кани там изтъкнати артисти от Северна Америка за образователни програми.
Уилям Уолтън пише концерта си за виола за виолиста от оркестъра на сър Томас Бичъм - Лайънъл Тертис. Преди да започне композирането, Уолтън коментира, че виолата е инструмент, който „издава доста ужасен звук“.Лайнъл Тертис обаче не харесва творбата и се отказва от премиерата, но впоследствие става един от активните й изпълнители. В автобиографията си той пише: „Виртуозният концерт на Уолтън е произведение, което не изпълних премиерно. Със срам и разкаяние признавам, че когато композиторът ми предложи да го изпълня, аз отказах. Бях болен, а и не бях се научил да ценя стила на Уолтън. Новаторството на музикалния му език, които днес изглеждат логични и действително в духа на музикалния мейнстрийм, ми изглеждаха тогава умозрителни“.За премиерата мястото на Тетрис заема Паул Хиндемит. Концертът носи голяма известност на Уолтън и до днес остава предпочитано произведение за виолистите.
Шестата "Пасторална" е единствената програмна симфония на Лудвиг ван Бетовен, носеща не само название, но и конкретни заглавия към всяка една част. И само в нея композиторът нарушава строго следвания класически тип четиричастен симфоничен цикъл – частите са 5, като трите последни се изпълняват без прекъсване. Тя се ражда в зрелия, изключително продуктивен творчески период (1803-1812), когато са създадени едни от най-значителните му произведения във всички жанрове, откриващи нова епоха в историята на европейската музика. Първите запазени скици на симфонията са от 1802 г. Между 1806 и 1808 г. Бетовен работи едновременно върху три симфонии – Четвърта, Пета и Шеста, Виолончеловата соната в ла мажор, оп. 69 и двете клавирни триа, оп. 70. Особено интензивно между март и август 1808 г. вървяло паралелно композирането на двете толкова различни по характер и образност творби – Пета и Шеста, завършени почти едновременно. Първоначално фа мажорната „Пасторална” била определена като № 5, а до минорната – като № 6, но при публикуването им номерацията била сменена. Премиерното изпълнение на Пасторална симфония или „Възпоменания за живота на село“ (Pastoral-Sinfonie oder Erinnerungen an das Landleben), както е отбелязано на заглавната страница на ръкописа, било на 22 декември 1808 г. във Виенския театър, на онази грандиозна 4-часова Бетовенова Академия, когато в една вечер прозвучали и Пета симфония, Увертюра „Леонора” № 3, части от Месата в до мажор и Фантазията за пиано, хор и оркестър. Както и Пета симфония, „Пасторалната” била посветена на покровителите на Бетовен, виенския меценат княз Франц Йозеф Максимилиан фон Лобковиц и руския посланик във Виена княз Андрей Кирилович Разумовски (на него са посветени и трите квартета оп. 59, останали известни като квартети „Разумовски”)
