На 4 септември лейбълът LSO Live ще издаде нова част от оперния цикъл „Леош Яначек“ на сър Саймън Ратъл с Лондонския симфоничен оркестър. Този път това е „Les Excursions du Monsieur Brouček“ („Пътешествията на пан Броучек“) - едно от по-рядко изпълняваните произведения на чешкия композитор, записано в хибриден SACD формат и достъпно и на големи платформи за сваляне и стрийминг.
Базирана на сатиричните романи на Святоплук Чех, операта проследява приключенията на богатия, любител на бирата господин Броучек, който се впуска в две фантастични пътешествия: едното до Луната, а другото до Прага през 15-ти век по време на Хуситското въстание. Произведението, чиято премиера е през 1923 г. след дълъг процес на композиране и няколко редакции на либретото, заема уникално място в каталога на Яначек заради смесицата от сатира, фентъзи и социален коментар. Сър Ратъл я описва като „вероятно най-ексцентричната опера на Яначек“, предвид уникалното въображение на композитора.
Актьорският състав е оглавен от британския тенор Питър Хоар в главната роля, акомпаниран от Алеш Брищайн, Луси Кроу, Гюла Орендт и Лукаш Земан, наред с други. Записът е от концертни изпълнения, изнесени от Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на сър Ратъл.
С това издание британският маестро продължава звукозаписния проект, който се превърна в един от последните еталони за сценичните произведения на Яначек. Диригентът, който няколко пъти е заявявал, че „Хитрата лисичка“ е операта, която е запалила желанието му да се посвети на оперния театър, вече е записал заглавия като „Йенуфа“, „Катя Кабанова“ и „Хитрата лисичка“ за LSO Live. Всички записи са посрещнати със значително признание от международната критика.
Афинитетът на Ратъл към музиката на Яначек датира много преди тази поредица. Както със Симфоничния оркестър на град Бирмингам, така и с Берлинската филхармония, сър Саймън Ратъл непрекъснато изследва репертоара на чешкия композитор, дирижирайки и записвайки оркестрови и хорови произведения като Симфониета, Глаголическа меса и Рапсодията за оркестър „Тарас Булба“. Тази дългогодишна отдаденост му е помогнала да се утвърди като един от водещите интерпретатори на Яначек през последните десетилетия.
От Софийската филхармония припомнят, че самобитният композитор Леош Яначек (1854-1928) е най-значимата фигура в чешката музика след поколението на Сметана и Дворжак. Неговата кариера на оперен автор започва сравнително късно, но сценичните му произведения се нареждат сред шедьоврите на оперната музика от ХХ-ти век и продължават да се играят с успех навсякъде по света.
Яначек е роден в гр. Хуквалди в тогавашната Австрийска империя. В детските си години пее като хорист в Бърно, а по-късно учи в консерваториите в Прага, Лайпциг и Виена. През 1881 г. той основава училище за органисти в гр. Бърно, което ръководи до 1919 г. Наред с това поема поста диригент на Чешкия филхармоничен оркестър от 1881 до 1888 г., а през 1919 г. става професор по композиция в Пражката консерватория.
Яначек е силно заинтригуван от чешкия фолклор. Той събира народни песни с Франтишек Бартош и между 1884 и 1888 г. издава списание „Музикални страници“. Първата му опера, „Шарка“ е създадена в духа на късния романтизъм. В следващите сценични творби композиторът развива своя характерен стил, тясно свързан с чешката култура, език и особености на народната музика, използвайки ладове от моравския фолклор. Най-важните му опери са „Йенуфа“, с която той става международно известен, „Делото Макропулос“, „От мъртвия дом“, „Пътешествията на пан Броучек“, комичната опера „Хитрата лисичка“ и др.
Яначек посещава Русия три пъти и проявява интерес към руския език и литература. Негови творби, свързани с тези търсения са операта „Катя Кабанова“ (1921) и оркестровата рапсодия „Тарас Булба“ (1918).
Той е автор на редица инструментални камерни произведения, а в неговата хорова музика също е отразена способността му да моделира вокалните партии върху спецификата на чешкия език. Неговата „Глаголическа меса“ (1926) е написана на литургичен старославянски език и принадлежи към най-значимите хорови композиции от ХХ-ти век.