Чуйте интервюто на Радостина Узунова с Росен Гергов, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Диригентът Росен Гергов ще дирижира операта „Летящият Холандец“ от Рихард Вагнер, чиято премиера ще бъде на 8 юли в рамките на фестивала „Музи на водата“ на езерото „Панчарево“.
Диригентът Росен Гергов печели широко международно признание, както за изявите си на концертния подиум, така и на оперната сцена, с репертоар от Моцарт до творби, определяни като най-големите предизвикателства на съвременната музика. Последните му изяви в Opera North, Англия (Мечислав Вайнберг „Портретът“) и на фестивала Bregenzer Festspiele, Австрия (откриващ концерт с Виенски Симфоничен Оркестър) утвърждават неговото място като един от най-ярките таланти сред диригентите от младото поколение.
До 2017 година Гергов е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Редовно работи със Софийската филхармония като един от основните гост-диригенти.
Изявява се с Оркестъра на полското национално радио, Katowice, Noord Nederlands Orkest, Pomeranian State Philharmonic, Tokyo New City Orchestra, Tokyo Philharmonic Orchestra. През февруари 2020 сезавръща Teatro Comunale Bolzano, където дирижира съвременната опера „Alice“ от Matteo Franceschini.
Предстоят му ангажименти с ORF RSO Symphony Orchestra Vienna, Odense Symphony Orchestra, Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra и Pomeranian State Philharmonic. През изминалите сезони се отклрояват проектите му със SWR Symphonieorchester, Noord Nederlands Orkest, Tokyo Symphony Orchestra, China National Symphony Orchestra и Sichuan Symphony Orchestra.
През 2017/18 дебютира в Teatro Nacional de São Carlos, Лисабон, където дирижира поредица концерти с Orquestra Sinfónica Portuguesa. Дебютира също и с Osaka Symphony Orchestra в Япония.
Натрупал внушителен опит в областта на операта, Гергов ръководи спектакли на фестивала в Брегенц, Австрия, където дирижира на сцената в езерото „Tоска“, „Playing Away“ от Benedict Mason и австрийската премиера на „Портретът“ от Вайнберг; „Прилепът“ и „Риголето“ във Wiener Volksoper; „Травиата“ и „Сватбата на Фигаро“ в Meininger Theater; „Кармен“ във Варна; световната премиера на „Принц, Герой и Лисичка“ от Akos Banlaky във Виена и чешката премиера на „Касандра“ от Michael Jarrell в Националния театър в Бърно.
Между оркестрите с които Гергов работи са Бамбергските симфоници, Симфоничният оркестър на Би Би Си, Би Би Си Шотландски симфоничен оркестър, Токио Метрополитен оркестър, Виенските симфоници, Националния оркестър на Монпелие Languedoc-Roussillon, Orquesta Sinfónica del Principado de Asturias, Ансамбъл Оркестрал Париж, Филхармоничния камерен оркестър на Киото, Century оркестър Осака, Оркестъра на Полското национално радио, оркестрите на Базел, Киото, Сапоро, Токио, Хирошима, Йена, Грац, Нагоя, Norrlandsoperan и Загребската филхармония. През настоящия сезон 2012/13 диригентът дебютира с оркестри като I Pomeriggi Musicale, Синфония Финландия, Juväskylä и Симфоничния оркестър на БНР.
Роден през 1981г. Росен Гергов учи в НМУ „Л. Пипков“, като започва да свири на пиано при Милка Митева, по-късно на кларинет при Борислав Йоцов, след което взема уроци по дирижиране при Михаил Ангелов. На 18-годишна възраст е приет специалност дирижиране в класа на Леополд Хагер в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Скоро бива забелязан от Сейджи Озава, който го кани на Tanglewood Music Festival. Впоследствие става асистент на Озава във Виена. Гергов дирижира ORF Radio-Sinfonieorchester при дипломирането си и става асистент-диригент в Tonkünstlerorchester – позиция, която заема до 2009 година.
Росен Гергов е лауреат на Първия международен конкурс за диригенти на името на Евгений Светланов, организиран от Филхармоничния оркестър на Люксембург, състоял се през май 2007. Неговият запис на творби от Дейвид Чески със Symphony Orchestra of the Norrlandsoperan е номиниран за наградите Grammу през 2008. Гергов има записи за Би Би Си, Баварското радио и ORF Австрия.
„"Летящият Холандец“ е най-популярната и най-често поставяна опера на Рихард Вагнер", споделя акад. Пламен Карталов- директор на Софийската опера и балет и режисьор на спектакъла. "Въпросът за образа на спектакъла при всяка постановка винаги стои с особена важност. Визията и оптическата мощ на музикалната драматургия зависят от зареждането с нови режисьорски-сценографски идеи. Мога смело да кажа, че ключът за моята сценична интерпретация на тази романтична драма е в обединяващата стилистика на абстракционизма и мета-реализма. Ехото с една от версиите от легендарният сюжет за летящия холандец, отвлечените от него рефлексии за разнородните характери на героите, някои от тях обвити в тайнственост, амбивалентните ракурси на действието в либретото, a музиката, следвайки най-ярките стилови образци на италианската опера, оформят за тълкуването на партитурата на Вагнер, с един специален подход в съвременното възприемане на целия този комплекс. А той е връзката на музиката със стилистиката на абстракционизма с мета – реализма.
За сценичния език на драматургията, режисьорско-сценографското въображение е вдъхновено от магичния свят на творчеството на Барбара Хепуърт, английски художник и скулптор, един от най-ярките примери на изкуството на модернизма. Самата тя, в творчеството си, за създаването на огромните си скулптури, по нейните признания е вдъхновявана от природата и света около нея, чувствата, които е изпитвала в досега си с тях, даже от разбиващите се вълни или идеята за вятъра в ушите си, също и вдъхновявана от древната архитектура и паметниците, от гръцките амфитеатри, от стоящите камъни от бронзовата епоха на Мен-Ан-Тол в Западен Корнуел, всичко това уловено от въображението й, очертава и нейното изкуство на абстрактните форми.
Ако излязат от залите на галериите, от домовете на колекционерите или от парковете, където са изложените гигантските й скулптури, смело и уверено твърдя, че виждам майсторските творби на Барбара Хепуърт на сцена и че тя е един несравним сценичен дизайнер. Това улових във въображението си и аз, от досега си с нейното творчество от скулптури, картини, костюми. Сякаш омагьосан се почувствах, съзирайки в абстрактното й изкуство, истинския театрален дименсионализъм на Барбара Хепуърт в действие. Благодарен съм, че я открих и „срещнах“ в музея на модерното изкуство в Монреал.
Силно повлиян от творчеството на Барбара Хепуърт изградих моята режисьорска концепция чрез творческия импулс от изображенията към трансформациите им в динамични драматургични сцени. Визуализирането на музикалните форми е поставено в компактно режисьорско –сценографско единство. Създаваните ситуации са в единство с Вагнеровата партитура. Да оживее по нов начин едно декоративно или живописно изкуство със средствата на театъра, музиката, пеене, игра и танци, осветление и пиротехнически ефекти на необиайно пространство, открито на брега на Панчаревското езеро, съзнавам, че е дързост и не е лесна задача. Но за мен беше щастие да бъда увлечен от енергията и невидимите послания от обемното творчество на тази велика жена, истински художник, но и с мисленето на човек за театър на големи идеи и да превърна мощното изкуството на скулптурата й, в служба на големите идеи и внушения на оперния театър.
Сценичното пространство е форматирано в баланс с необходимите за действието три важни и основни полета. Първи план, с терен разпределящ двата свята, ляв на норвежците ( Даланд, Кормчията, Сента) и Холандеца. Втори план е морето, бушуващо или спокойно. Трети план изразява идеята за кораб. Той е с двойствена функция, от една страна е кораб на Даланд, но от друга страна, с трансформиращо предназначение и като кораб на Холандеца. И тази, вместо противоречивост за възприемане на двата кораба в едно цяло, се превръща в обща съдбовност. Противоречивият свят на две съдби е паралелен свят на едни и същи очаквания, терзания и чувства. Две открили се души заживяват във вярност заедно, за кратко в един живот и вечно, и заедно в смъртта.
Трите действени полета са взаимообвързани с функции на други важни елементи и значения за действието: леглото в кошмарния унес на Сента сънуваща носена в бурното море, шумното и внезапно появяване на черното тяло с червените платна на измъчения и клатещ се кораб – призрак, портретът на моряка, който оживява и излиза от него мечтания от Сента мъж, белите въжета – белег за кораба на норвежките моряци, червените въжета на кораба – призрак, плетенето на мрежите от девойките, тайнствените ръце на призраците, които носят съкровища за алчния Даланд, в края на спектакъла и любовното гнездо на Холандеца и Сента след думите й: „ Възхвалявай своя ангел и неговата саможертва! Аз съм тук и съм ти вярна до смъртта!“, виждайки ги в техния вечен полет.
Действащи и силни са характерите в драмата. Портретите на сценичното им изразяване са контрастни, а с работата на артиста на открито не трябва да се пренебрегват детайлите. Напротив. Например, състоянията на Сента, много често са диагноза на каталепсия. Когато й говорят и баща й, и Ерик, тя нито ги чува, нито ги вижда. Унесът е нейната постоянна проява, мечтата й е сънуване към срещата и с моряка от портрета, в което вярва, че ще се сбъдна. Силно момиче, нежна, с поетична душа, но предизвикваща и опустошителни бури от емоции и фатални постъпки, мигове на екзалтация и съзерцателност, приковани очи в портрета, груба с годеника си, безцеремонна с молбите му да я спаси от Сатаната, който видимо за него е обсебил душата й. Баща й, алчен и пресметлив моряк, без свян я продава за сандъче със злато. Холандецът е сложна и противоречива фигура. Неговата зависимост от преследващото го проклятие, надеждата за спасение и опрощение, отчаянието от напразно търсенето на вярната жена, са инструменти за мощна интерпретация с дълбока психология и енергия за рисуване на портрет с неповторим вокално-сценичен образ на ролята.
„Летящият холандец“ е седмата постановка в серията на „Моят Вагнер“ със Софийската опера. Отново, този път на открито, на сцената на езерото Панчарево, след „Рейнско злато“ (2020 г.), насред сложните тогава пандемийни угроза и икономически препятствия, нормален живот и за правене на изкуство, и сега преодоляваме всички неудобства и кризи, с мисията ни да служим на публиката, с пълната ни отговорност, себеотдаване и професионализъм"".
