Чуйте повече от интервюто на Радостина Узунова с Вера Петрова, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Софийската опера ще представи първата си опера за сезон 2022/ 2023 „ Дама пика“ от Чайковски на 18 ноември. Следващите премиерни дати са на 19, 20 и 22 ноември. За работата си над „Дама пика“ Вера Петрова споделя следното.
Достоевски определя „Дама пика“ като „връх в изкуството на фантастичното“. Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в полето на фантастичното.
Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин „Дама пика“ започват да се появяват веднага след издаването на произведението. Това е едноименната опера на Чайковски (1890 г. е първата постановка на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и британската екранизация от 1949, определена от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика. Защо теоретичните спорове около реалистичните и фантастични елементи в повестта продължават да занимават умовете на изследователите на Пушкин (повестта излиза за първи път през 1834 г.)?
Както при всички велики произведения и генезисът на творбата на Пушкин и операта на Чайковски оставя пред всички нас предимно отворени въпроси, без отговор, затова всеки творец търси да пренесе към публиката, това което прочита в произведението. Изборът дали да бъдем само в рационалното или във фантазния прочит е дълбоко личен и съкровен. Няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Но едно е ясно – в „Дама пика“ пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото за нас изглеждат.
Чайковски също създава музика, която потвърждава, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава възможност за трансформация на живота? Той, според нашия екип, закодира в думата „игра“ философската сентенция, провокирана от източните учения, че животът и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на вътрешния ни свят, такъв какъвто го излъчваме към пространството, етера. Не случайно Махатма Ганди казва: „Единствените демони, с които трябва да се борим, са тези, които са вътре в нас.“
Всички образи, с изключение на Герман, са плод на неговата фантазия, на неговото вътрешно съновидение, според нашия екип. В този смисъл всеки герой, който се появява е вид архетип. Архетип, който нашият Герман създава в своя фантастичен сън. Черната дама, Графинята, не прави изключение. Фантастичното е толкова красиво закодирано под формата на уж реализъм, че влизаме в уникално съновидение, което не знаем дали е илюзия, сън или нова реалност, към която всички се стремим.
Това поне е четенето на нашия екип. Прекрасна е работата ни в целия екип, защото всеки един допълва другия в търсенето, четенето, усещането на това прекрасно и сложно заглавие.
Удоволствие е да се работи в екипа на Андрей Галанов – диригент, Нела Стоянова – сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева – костюмограф, хореограф – Александра Тихомирова, хормайстор – Виолета Димитрова, целият асистентски екип и нашите фантастични артисти – солисти и хор, която са в състояние да претворят всяка фантазия. Според нашия екип, историята не е просто до игра на карти, нито до реалността, в която живеем. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на главния герой, на неговото лично пътешествие. И понеже го представяме под формата на фантастичен сън, в който той попада, всичко променя своето звучене и присъствие. Противоречието стои в това, кое смятаме за реалност или илюзия. В съновидението си Герман може да бъде и Човек, и Бог! А кой говори през тези същности – в съня – всичко е възможно...
Краят на Герман и Лиза е не само техен, ужасен финал. Нека не забравяме, че всеки край е и начало – колелото на вечността, което говори във всеки един от нас.
