Има много градове, свързани с музикални гении- Лайпциг и Бах, Залцбург и Моцарт или Бон и Бетовен. Последният бе столица на Федералната република Германия от края на Втората световна война до 1990-та - годината на обединението на страната. Колкото до образа на Бетовен, той се оказва изключително печеливш за град Бон в икономическо отношение, тъй като хиляди посетители ежегодно се стичат на място, за да разгледат сградите, в които композиторът е роден, живял, работил и починал.
Парадоксът в случая с Бон и Бетовен е, че градът никога не е полагал особени грижи за гения. Единствената статуя на композитора, разположена на Мюнстерплац и само на няколко метра от родното му място, е издигната през 1845 г. по повод 75-тата годишнина от рождението му в резултат на гражданска инициатива, предвождана от Ференц Лист. По неговите думи, е било престъпление, че повече от десетилетие след кончината на Бетовен не е имало статуя, която достойно да почете паметта му.
Инициативата не протича без ожесточени дискусии, тъй като Общинският съвет на Бон по онова време не иска да чуе за такъв монумент и отказва да инвестира в него. Лист урежда въпроса с щедро дарение, което излиза от собствения му джоб. Откриването на паметника е било придружено от тридневен концертен маратон, който влиза в историята като първият фестивал в Бон, посветен на глухите.
През тези почти двеста години Община Бон продължава да неглижира значението на статуята, въпреки че днес тя представлява сериозна туристическа атракция. Промените на времето оказват въздействие върху скулптурата, която корозира и представлява обществена опасност, защото всеки момент може да рухне. Ето защо градският съвет решава да премахне статуята от пиедестала, за да бъде подложена на щателна реставрация, която ще продължи поне шест месеца. Ако сте почитатели на Бетовен и планирате да посетите Бон следващото лято, възможно е тя да не бъде поставена на мястото си, освен ако общината не действа по-бързо от очакваното.
В Германия има много хора, които се шегуват, че скулптурата обръща гръб на балкона, от който пруският владетел Фридрих Вилхелм IV и английската кралица Виктория стават свидетели на откриването на паметника. По този въпрос историкът Силке Бетерман, автор на книгата Beethoven im Bild (Бетовен в снимки), посочва, че „има известна истина в този анекдот: хората принудиха пруския крал да разреши поставянето на статуя на композитор от средната класа на площада. Към това се добавя и фактът, че Бетовен е бил известен с грубите си маниери”.
Статуята е изработена от Ернст Ханел и е служила като модел за много други статуи на Бетовен, включително тази във Библиотеката на Конгреса във Вашингтон или Консерваторията в Санкт Петербург. Днес има повече от 100 скулптурни изображения на Бетовен, разпръснати по целия свят. Тези в Бон и Виена /, където е издигнат паметник през 1880г./, несъмнено са най-известните от всички.
