Почина големият музикант и изследовател проф. Тодор Петров. Тъжната новина оповестиха негови близки чрез социалната мрежа. Той е починал вчера в град Сус (Тунис).
Тодор Петров е роден през 1961 година в София. Завършва НМУ в София в класа на Милена Куртева и Гина Табакова и Държавната консерватория в класа на проф. Богомил Стършенов. Специализира в Париж и Ница в класа по пиано на Пиер Санкан и Жан-Мари Даре, камерна музика при Морис Женрон и клавесин при Хюгет Драйфус. Свири камерна музика, съвместно с големи музиканти от ранга на Игор Ойстрах и Валери Ойстрах, Артуро Бонучи, Павел Берман, Анатоли Кръстев и др. Под диригентството на Нелло Санти, с Камерния оркестър на Сан Карло, изпълнява оригиналните версии на концертите на Шопен.
Солист на оркестъра на Арена ди Верона на Венецианското биенале. Прави първия запис в България на клавесин, а за 250-годишнината от рождението на Моцарт всички девет Моцартови концерти в Италия минават под неговото диригентство. Концертира постоянно в Италия, Франция, Румъния, Тунис, Бахрейн, България, Германия, Русия, участва с успех в многобройни фестивали в България и по света.
От 2007 г. преподава пиано във Висшия музикален институт в град Сус, Тунис. Освен известен изпълнител, диригент и преподавател, той е и доказан изследовател на музикалната история. Възстановява ръкописите на два концерта от Цезар Франк. Записва 2 компактдиска с неизвестни и неизпълнявани произведения от български композитори от първото поколение, като изнася концерти с тази програма у нас и във Франция. Открива неизвестни произведения от Димитър Ненов и изнася концерти с тях в София и Скопие.
Изследвайки творчеството на драматурга Добри Войников, открива, че той е бил и композитор, написал 16 пиеси. Издирва и намира в Прага цялото клавирно творчество на българския композитор Васил Божинов, което представя там на световна премиера. В Рим прави световна премиера и запис за „Наксос” на открития от него Концерт за пиано от Саверио Меркаданте със Симфоничния оркестър на Рим под диригентството на Mаестро Франческо ла Векиа, пише theatre.art.bg.
