Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с проф. Пламен Джуров, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Проф. Пламен Джуров се оттегля от диригенския пост в Камерен ансамбъл "Софийски солисти". Това разкри маестрото в ефира на Classic FM Radio. "Работя в "Софийски солисти" вече 35 години. За първи път пътувах в чужбина с ансамбъла през 1987г. Зарязах първата си професия, която е композиция. След толкова време, усещам, че трябва да остане повече време за мен, както и естествено преминаването от един диригент към друг", заяви проф. Джуров. Ръководството на ансамбъла ще бъде поето от диригента Константин Добройков. "Има и много организационни неща около състава. Не е само да дирижираш и свириш", уточни Джуров. По думите му, Камерен ансамбъл "Софийски солисти" е "половината ми живот, отдаден с много страст и с желание да съществува още 2 пъти по 60".
Фотоизложба, посветена на 6-те десетилетия от създаването на Камерен ансамбъл "Софийски солисти", продължава до 5 септември в Галерия на открито в градина „Кристал“ в столицата. На същото място днес, 2 септември (петък) от 18.00 ч. всички желаещи да се срещнат със солистите ще се съберат край изложбените пана.
Експозицията представя архивни снимки – от създаването на ансамбъла до днес, преминавайки през ръководството на диригентите Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Представени са и ярки спомени от многобройните им концерти и турнета по света и у нас.
Интересен документ, който също фигурира в изложбата, е първият "Правилник за вътрешния ред на ансамбъла", подписан собственоръчно от диригента Васил Казанджиев. Ярки индивидуалности и същевременно блестящи професионалисти – всеки солист от съвременния състав на ансамбъла е част от изложбата.
В студиото на Classic FM Radio проф. Пламен Джуров разкри интересни и любопитни моменти от историята на "Софийски солисти", която попада и на страниците на изданието, отпечатано по повод юбилея. Същевременно той оцени сценичните прояви, свързани с камерната музика, но и изрази безпокойството си. "Наситеността на камерна зала "България" е хубава тенденция- възникват нови комбинации, квартети, но временни, което вдига нивото на изпълнителство и иновации на търсенето на репертоар. В София имаме малък проблем - предлагането изпреварва търсенето, което може да доведе до критични състояния. Няма връзка между живото изпълнение и неговото документиране в съвременните носители. Има нови български произведения, които са много сполучливи, а преминават с 1-2 изсвирвания и отиват в небитието. Нямаме нототека, където да се събират и съхраняват тези произведения. Проблемът с нотите е сериозен, както и с издаването им", подчерта проф. Джуров.
Първият концерт за новия сезон на ансамбъла ще се проведе на 15 септември в Централния военен клуб. Входът е свободен. В програмата са включени Георг Филип Телеман – Сюита "Дон Кихот", Густав Холст – Сюита "Свети Павел", Александър Райчев – Партита "Меланхолика" и Бенджамин Бритън – "Симпъл Симфони".
Повече за "Софийски солисти": Респектиращо дългата история на "Софийски солисти" започва през ноември 1961 г. – 13 млади музиканти от оркестъра на Софийската опера, водени от любовта си към камерната музика, решават да направят малък струнен състав, с който да концертират. И след пет месеца репетиции – в началото сами, а след това с младият диригент Михаил Ангелов – на 19 март 1962 г. пред многобройна публика в зала "България" правят първия си концерт.
Първоначално ансамбълът се нарича "Софийски камерен оркестър". В сценичните му изяви се включват и други диригенти: 28-годишният Васил Казанджиев, по-опитните Константин Илиев и Добрин Петков. По образец на някои световни камерни оркестри музикантите оформят и своя модел: съставът е само от мъже, заради по-добрата сценична активност свирят прави (с изключение на ниския щрайх). Това е време, в което в Европа има малко подобни струнни ансамбли, а в България това е първият.
За постоянен диригент на "Софийски камерен оркестър" е назначен Васил Казанджиев, който ръководи състава от 1964 г. до 1978 г. Следват първите големи успехи и признания на престижни международни сцени и фестивали, първите задгранични турнета и записи за известни грамофонни фирми. Оркестърът вече е с името "Софийски солисти".
След Казанджиев няколко концерта дирижира Марин Големинов. В периода 1979 – 1988 г. диригент на камерния ансамбъл е Емил Табаков, от 1988 г. – Пламен Джуров.
За своя мисия "Софийски солисти" приемат изпълнението и популяризирането на съвременната българска музика. Вдъхновители са за създаването на десетки стойностни произведения от Любомир Пипков, Марин Големинов, Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев, Димитър Тъпков, Симеон Пиронков… На оркестъра посвещават творби и неговите трима диригенти и талантливи композитори – Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Майсторският стил на музициране и богатите изразни възможности на ансамбъла в унисон с композиторските търсения през 60-те години на 20 век имат благотворната роля за раждането на нова жанрова разновидност в българската симфонична музика – камерния симфонизъм.
За 60 години членове на ансамбъла са били само 56 български инструменталисти. Славният летопис на състава наброява над 3000 концерта в България и по целия свят.
