Днес се навършват 107 години от рождението на видната българска пианистка и педагог проф. Люба Енчева (9 август 1914 – 4 август 1989). Като „титан в българската клавирна школа“ я описа една от нейните възпитанички, пианистката, композитор и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ проф. Диляна Мичева. „С проф. Люба Енчева се запознах, когато бях абитуриент в НМУ „Л.Пипков“ в София и една година подготвях материала, с който завърших и с който кандидатствах в НМА „П.Владигеров“. Имах щастието да се докосна до нея. За жалост беше само за една година, защото след това се разболя и напусна Академията“, припомни Мичева в ефира на Класик ФМ радио.
По думите й, „тя освен че е много голям пианист, а и прекрасен педагог- два таланта, които невинаги се съчетават. Тя беше ненадмината и в двете области- с нейния изграден пианизъм, с възможностите за овладяване на технически прийоми, с нейната невероятна музикалност, култура в интерпретацията на различни стилове – от Бах до съвремието, през Бетовен, Шуман съвременната българска клавирна музика“.
Споменът за срещите си с проф. Енчева не е избледнял у нейната ученичка. „Посрещна ме една изключително лъчезарна усмивка, с големите й красиви черни очи. Ноктите й на пръстите, изрязани почти до живак, но винаги с яркочервен лак. Това много ме впечатли- винаги креативна, позитивна, с висок дух. Тя успяваше да активира творческата инвенция на ученика си, но и да го държи в лустрото на спецификата на епохата, на композитора, на изразните му средства“.
Любопитен момент от обучението на проф. Диляна Мичева е нотният текст на един клавирен шедьовър, от който именитата пианистка и педагог я лишава почти на шега. „Тя ми откъсна листовете на Сонатата на Бетовен, защото ми каза: „Няма смисъл да носиш този дебел том, за да не ти тежи“. Аз после загубих сонатата“.
Проф. Диляна Мичева се обучава и при други легендарни личности в българската музикална школа – Парашкев Хаджиев и Пенчо Стоянов. И двамата професори, както и проф. Люба Енчева, оказват сериозно въздействие върху нейния творчески път. Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с проф. Диляна Мичева в звуковия файл:
Коя е проф. Люба Енчева?
Тя започва да учи пиано на 4- годишна възраст под ръководството на майка си Невена Енчева, която е учила в Киев и е възприела методиката на Теодор Лешетицки. Двете заминават за Италия, където 10-годишната,Люба е приета на първо място в Миланската консерватория с още 65 пианисти. Тя попада в класа на професор Ренцо Лоренцони, а на 16-годишна възраст се дипломира с отличие и най-висока академична степен. През 1929 г. отпътува за Париж, където работи с Марсело Чампи, а впоследствие усъвършенства способностите си в Берлин, в класа по пиано на Едвин Фишер.
Зад името й стоят голямо пианистично майсторство, красив тон и ритмична свобода. Енчева концертира в България и чужбина не само като солист, но и в различни камерни формации. Дълги години е част от клавирно трио с Васил Стефанов и Константин Попов, но сътрудничи и с квартет "Аврамов", Духов квинтет към Софийската филхармония, цигуларката Недялка Симеонова, челиста Константин Попов и др. Повече от 26 години заедно на сцената работи в дуо с кларнетиста Сава Димитров.
Репертоарът на проф. Люба Енчева включва не само добре познати класически и романтични творби, но и такива, на които е първи изпълнител. Тя е първата, изсвирила Концерт за пиано и оркестър от Арам Хачатурян у нас. В концертните ѝ програми често присъстват произведенията на български композитори, като Панчо Владигеров, Димитър Ненов, Парашкев Хаджиев, Георги Златев Черкин, които популяризира и в чужбина.
От 1950 г. тя влага голяма енергия като преподавател в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). Води майсторски класове в различни страни и е член на жури на едни от най-престижните международни клавирни конкурси.
По волята на Александър Петров, съпруг на проф. Люба Енчева, е учредена годишна стипендия на нейно името, връчена за първи път през 2014 г., което съвпадна със 100-годишнината от рождението на изтъкнатата пианистка и клавирен педагог.
