В навечерието на Синелибри 2024, докато чакаме Даниел Келман да кацне в София в качеството му на специален гост и член на журито на фестивала, имаме възможност не само да прочетем новата му книга, „Светлина и сянка“, но и да си припомним „Измерването на света“ - удивителен бестселър, изследващ темите за гениалността и свободата, написан с бликаща фантазия и необятно чувство за хумор! Преводът на двете книги е дело на Жанина Драгостинова.
Романист, драматург, поет, публицист, Даниел Келман е сред най-отчетливите гласове на европейската литературна сцена. Международна известност му носи екранизираният роман „Аз и Камински“ (2003), но безапелационният му световен пробив се казва „Измерването на света“. От излизането на романа през септември 2005 г. до края на 2007 г. в продължение на 114 седмици той е в класацията на списание „Дер шпигел“, а 35 седмици заема 1 място. До момента е преведен на 43 езика и е сред малкото немскоезични книги, за които е отредено специално място в американските книжарници. С над 2,3 милиона продадени копия „Измерването на света“ счупи рекордите, поставени от „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас, „Четецът“ на Бернхард Шлинк и „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд, и се превърна в най-продаваната немска книга от 1945 г. до днес.
Двама гении, втренчени в огледалото на човешките си слабости, вървящи ръка за ръка между провала и успеха – това е голямата тема на този философски приключенски роман. В края на XVIII век двама млади германци решават всеки по свой начин да измери света. Докато Александър фон Хумболт преминава през степите, изкачва върхове, влиза в пещери и прекосява океани и реки, другият – математикът Карл Фридрих Гаус не се отделя от полите на любимите си жени и всяко напускане на Гьотинген за него се превръща в мъчение. Въпреки това Гаус също е обсебен от идеята за измерването и дори в първата си брачна нощ скача от леглото, за да запише формулата, която тъкмо в този миг му е хрумнала.
Преди броени дни излезе на български език и най-новата книга на Даниел Келман, „Светлина и сянка“, която вече се радва на огромен читателски интерес. Неин герой е Георг Вилхелм Пабст, един от най-великите режисьори на своето време. Когато Хитлер превзема властта в Германия, Г. В. Пабст снима във Франция, но зловещите новини го заставят да се отправи към Холивуд. Под парещото слънце на Калифорния обаче откривателят на Грета Гарбо се чувства като джудже. Старите лаври не му помагат, американската машина го смазва и той решава да се върне за кратко в родината си Австрия. Но германският министър на пропагандата го кани в Берлин с намерението да използва популярността му за свои цели. Г. В. Пабст не отказва предложението и предоставя таланта си на диктаторския режим, който иска да управлява света и чрез изкуството. Книгата поставя болезнено актуален и за днешната реалност въпрос: колко струва творчеството на артиста, който не може да устои на ухажването на властта и позволява да бъде харесван от чудовища?
Предстои литературната среща с Даниел Келман на 24 октомври от 19:00 ч. в Гьоте-институт. В рамките на събитието ще бъдат представени двете заглавия по-горе, както и цялостното творчество на този истински вдъхновяващ автор с разностранен талант.
Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен. Автор е на донеслия му световна слава роман „Измерването на света“ (ИК „Колибри“, 2008), на романите, „Слава“, „Аз и Камински“, „Тил” (ИК „Колибри“, 2011, 2016, 2019), както и на пиесите „Наставникът“ и „Духове в Принстън“. Обичан от читатели и критика, той е носител на множество литературни награди, сред които „Кандид“ (2005), приз на Фондация „Конрад Аденауер“ (2006), „Хайнрих фон Клайст“ (2006), наградата за литература на вестник „Ди Велт“ (2007), Международната литературна награда „Томас Ман” (2008), наградата „Франк Ширмахер” (2018).
