Чуйте повече от интервюто на Радостина Узунова с диригента Жорж Димитров в звуковия файл под главната снимка!
Софийската опера отбелязва сто години от рождението на Лазар Николов (1922-2005) с първо изпълнение в България на операта "Чичовци" по едноименната повест на Иван Вазов. Премиерните спектакли са на 2, 4 и 6 март 2022 г.
Диригент е Жорж Димитров, режисьор - акад.Пламен Карталов. Сценографията е на Свен Йонке, а художник на костюмите - Станка Вауда. Диригент на хора е Виолета Димитрова. Освен в София, спектакълът ще бъде представен и в Бургас - родното място на композитора Лазар Николов, както и в Сопот - родното място на Вазов.
Карикатура на Борис Димовски (1925-2007) грее върху плаката на "Чичовци". Рисунката големият български художник, график и карикатурист създава през 1991 година, в началото на демократичните промени, 16 години преди България да стане член на ЕС. Карикатурата изобразява човек, който "бута" България с каруца по неравен път в посока Европа
Със свой кратък допълнителен текст писателят Георги Господинов ще насочва публиката към всяка една картина от действието.
В постановката ще звучи и още една творба на Лазар Николов- Соната за цигулка и пиано.
Акад. Пламен Карталов споделя: "За мен като режисьор и като ръководител на националната оперна и балетна сцена, българското оперно творчество заема много важно място. Живата ми връзка с едни от най-големите имена, български композитори като Любомир Пипков, Марин Големинов, Панчо Владигеров, Димитър Тъпков, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Димитър Сагаев, Симеон Пиронков, Димитър Христов, Найден Геров и други, ми даваха от срещите и разговорите с тях не само морална опора, но и укрепваха професионалната ми увереност, още от най-ранните години на моя режисьорски път.
Осемдесетте години на миналия век са още в съзнанието ми с тези ТВОРЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ. Днес те са безсмъртни икони в иконостаса на културата на България.Но много специално място в него има композиторът и диригентът Константин Илиев – глашатай за модерно мислене в обществено-културния ни живот, човек и музикант – титан.Чувствах се привилегирован от контакта ми с този голям Маестро. Дълги часове сме разговаряхме за намеренията ми да се посветя и работя в една друга естетика на сценична интерпретация, конкретно на композиторски школи и произведения в областта на камерната оперна форма. До този момент, камерното музикално изкуство беше със завоювана територия на световно ниво с формации на камерни хорове, камерни оркестри и квартети, триа и дуа. Но малката оперна форма никога и за никого не е била във фокуса на лабораторно изследване и работа със специално обучавани актьори – певци. Вече бях основал Младежката камерна опера в София (1972), а после продължила живота си като камерен оперен театър с база в Благоевград (1977).
Моите постановки на „Мавра" и „Приказка за лисицата, петела, котарака и овена" от Игор Стравински, които се играха и в чужбина, получиха една специална и настоятелна покана от Константин Илиев, който беше създал фестивала на камерната музика в Толбухин. Силно впечатлен от една нова визия с друго концептуално сценично изразяване на музикалния език на Стравински, новост за него в оперния жанр, и когато вече ме познаваше и от други мои постановки, заинтересован от режисьорската ми работа, няколко години по-късно видя и „Янините девет братя" от Любомир Пипков, ме покани в дома си за разговор. В него, почти императивно ми нареди:
„Ти, трябва да поставиш ЧИЧОВЦИ на Лазар Николов! Ще потърсиш Лазар и ще разговаряте веднага да ти даде клавир. Той чака повече от десет години някой да се заинтересова от неговата опера. Трудна музика, няма действие, героите само си говорят, но тази опера трябва да види бял свят. Познавам те като режисьор, и само ти ще я направиш"!
Обещах на Константин Илиев, заинтригуван от волята му, да се свържа с Лазар Николов, но не успях да направя необходимата връзка за работа. Не мога да си отговоря защо... притеснявах ли се, или интуитивно не се чувствах подготвен за музиката на този автор.
Години по-късно самият Лазар Николов смутено ме заговаряше за ЧИЧОВЦИ. И отново сякаш я нямаше моята решителност. После съпругата му идваше на срещи с мен. И когато вече реших, че трябва да изпълня заклинанието на Константин Илиев, вземах на няколко пъти партитурата от съпругата на композитора, защото последователно търсех най-напред сътрудничеството на диригента, и ставаха вече четирима, на които последователно предлагах да се запознаят с материала и направят предложение за състав, но и тези четирима, в различни периоди, последователно отказваха с обяснението, че нямало певци, които да изпеят тази музика, оркестъра не можел да я изсвири, а и коя публика ще я слуша. Надеждата и доверчивостта ми все пак някой съмишленик – диригент да се захване с работата се стопяваше.
Но ето сега 100-годишнината на Лазар Николов е сякаш точното време. Поканих отново колеги, други разбира се, на които единствено можех да разчитам и повече не отлагаме РАЖДАНЕТО за първи сценичен живот на ЧИЧОВЦИ. Споделих идеята си с диригентите Борис Спасов и Жорж Димитров. И двамата са с доказан опит и авторитет. На двамата възложих през 2018 г. музикалното ръководство на две от постановките при гастрола на Софийската опера в Москва на сцената на Болшой театър. Справиха се блестящо!
Със същата отговорност и с охота и двамата приеха да се заемат с музикалната подготовка на ЧИЧОВЦИ. До тях бяха и отличните корепетитори на Софийската опера, Агнес Данкова и Стоян ...Но най- възхитителното е, че разпределените солисти на Софийската опера за ролите, от най-големите, до най-малките, приеха с огромна уважение операта на Лазар Николов. Всеотдайността на всички без изключение ги вдъхновяваше във всеки миг на репетиционния процес, и това продължаваше до последната репетиция.
Театърът и езикът на Иван Вазов в ЧИЧОВЦИ е стил, който изпреварва известните ни по-късно представители на екзистенциалистката литература. Философията й за живот на съществуване и корените на абсурдизма – белег на тази литература през следващия 20 век с ярките й представители като Камю, Бекет и др. – виждаме далеч преди тях в творчеството на Иван Вазов.
Българският писател обаче предпочита безсмислието на съществуването на героите си да портретува с остра ирония и пародия. Фонът на важните в турско време исторически събития в приспаното мечтание за свобода на България е една забавна акробатика на въображението, но чийто плод е бездействието в него.
Партитурата на ЧИЧОВЦИ е първи режисьорски прочит на националната оперна сцена. Към вдъхновението за това е и присъствието на още двама знаменити български творци.
Борис Димовски – с щрих в сценографията и в негова карикатура на плаката – пророческо мечтание за европейска България.
Георги Господинов – с кратък авторски текст, въвеждащ в картините на действието на произведението, времето и Вазов и подсказващ актуалните режисьорски препратки към днешното".
