Операта „Татяна“, базирана върху „Евгений Онегин“ на Чайковски, ще бъде показана в нова версия сега на 25 януари 2022г. Денят не е избран случайно – това е празника на Света Татяна, честван в Русия на 25 януари (по стар стил). На този ден в московската зала „Зарядие“ ще прозвучи една обновена версия на операта – със записи на фрагменти от романа на Пушкин, изпълнени от незабравимия актьор Инокентий Смоктуновски (1925–1994). Историята на „Татяна“ започва отпреди 20 години, когато композиторът Георгий Каретников (род. 1938г.) създава своя авторска редакция на отдавна съществуващата оперна партитура на Чайковски. Премиерата се радва на успех и е показана точно в деня на 200-годишнината от рождението на А. С. Пушкин, на 6 юни 1999г. в Голямата зала на Московската консерватория. Тогава главната роля е поверена на сопраното Татяна Моногарова, чието майсторство е представлявало силно вдъхновение за автора.
„Назовавайки своята версия на главната героиня, Каретников се е доверил на мнението на Ф. М. Достоевски относно не особено сполучливото заглавие на Пушкиновия роман, а също и на собствените си ранни впечатления от операта на Чайковски“, се казва в описанието на творбата, публикувано от „Зарядие“. Продължителността на новата „Татяна“ е едва 90 минути и в партитурата й има „само две части, вместо трите дълги театрални действия със седем картини и два антракта“, както е при Чайковски – операта „Евгений Онегин“ е композирана в 3 действия (7 картини). Според преценката на критици и музиколози, „съкращенията в партитурата и сценичното действие във версията на Каретников не са попречили нито на музиката, нито на драматургията, а женският образ, който е уникален в руската литература и музика, е само окрупнен“. Нещо повече, творбата се възприема дори като един „цялостен прочит на поезията на Пушкин…, помагащ на слушателите да преоткрият за себе си „енциклопедията на руския живот“ в музиката.
Съдбата на Георгий Николаевич Каретников е необикновена и изпълнена с трудности още от появяването му на бял свят. Роден е на 12 октомври 1938г. в един от съветските лагери на смъртта ГУЛАГ, в концлагера Акмолинск за съпруги на „изменници на Родината“. Майка му, пианистката Олга Галперина, която е ученичка на прочутия Х. Нейгауз, е осъдена на осем години и Георгий живее в детската барака към лагера, където и остава чак до нейното освобождаване през 1946г. Впоследствие той завършва консерватория и от края на 60-те години работи в Държавния дом за радиоразпръскване и звукозапис в Москва, както и в „Радио Культура“.
