Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми със съставителя проф. д-р Юлиан Куюмджиев, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Днес, 17 февруари, от 18.00ч. в НМА ще се състои представяне на книгата "Любомир Пипков - Писма от Париж" с участието на: проф. д-р Анди Палиева проф. д-р Юлиан Куюмджиев, проф. д-р Александър Василенко – пиано, доц. д-р Габриела Георгиева – сопран, проф. д-р Огнян Константинов – виола, Зорница Гетова, Вивиана Груданска, Василена Атанасова – пиано, студенти от Вокалния и от Инструменталния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, както и ученици от НМУ „Любомир Пипков“. В програмата ще прозвучат произведения от Любомир Пипков.
„Българска сюита“ оп. 2 (1928)
Lento Moderato
Allegro ritmico
Andante alla marcia funebre
Andantino
Allegro molto
Изпълнява проф. д-р Александър Василенко - пиано
„Трепетликата“ (1954) из Песни за глас и пиано оп. 46 /51 (1950 - 1960)
Изпълняват Теодора Тошева (студентка в IV курс от класа на проф. д-р Николай Моцов) и ст. преп. Вивиана Груданска
„Морето и любовта“ (1954) из Песни за глас и пиано оп. 46/51 (1950 - 1960)
Изпълняват Антония Мутафова (студентка в IV курс от класа на проф. д-р Маргарита Баснарова) и ст. преп. Василена Атанасова
„Прощално“ (1947) из Песни за глас и пиано оп. 27 (1947 - 1951)
Изпълняват Кристина Петрова (магистър от класа на проф. д-р Маргарита Баснарова) и ст. преп. Василена Атанасова
Малка балада из „От 1 до 15“ оп. 81 (1973)
„Кукувица“ из „Метроритмични картини и студии“ оп. 69 (1967 - 1970)
Изпълнява Никол Кисьова (ученичка в IV клас в НМУ „Любомир Пипков“ от класа на проф. д-р Александър Василенко)
Две ритмични вариации и „Вместо сбогом“ из „Пролетни приумици“ оп. 78 (1971 - 1972)
Изпълнява Филип Илиев (ученик в XI клас от НМУ „Любомир Пипков“ от класа на проф. д-р Александър Василенко)
„Нани ми, нани Дамянчо“ за глас и пиано (1948) из оп. 40 (1948 – нач. на 50-те години)
Изпълняват Гергана Тодорова (студентка в IV курс от класа на доц. д-р Габриела Георгиева) и ст. преп. Зорница Гетова
„Димчето с низам писале“ из Народни песни за глас и пиано оп. 15 (1929 – 1930)
Изпълняват Николай Велков (студент в IV курс от класа на проф. д-р Николай Моцов) и ст. преп. Зорница Гетова
Ария на Яна из операта „Янините девет братя“ оп. 17 (1932)
Изпълняват доц. д-р Габриела Георгиева и ст. преп. Зорница Гетова
Клавирен квартет оп. 20 (1938) I. Allegro molto
Изпълняват трио „Assai“ – Георги Райчев (цигулка), Тодор Иванов (виолончело) и Петър Дюлгеров (пиано), и проф. д-р Огнян Константинов (виола)
В тази книга се представят напълно непознати досега над 150 писма на Любомир Пипков, писани до родителите му Панайот и Натя Пипкови по време на неговото следване в Париж в периода от 10 октомври 1926 г. до 27 август 1932 г.
Писмата, част от личния архив на композитора, съхраняван в неговия дом, ми бяха предоставени през пролетта на тази година от дъщерята на Любомир Пипков Яна Пипкова и неговата внучка Ани Вълчанова. Изказвам им своята сърдечна благодарност. Тези документи представляват изключително ценен информационен масив, който осветлява и разширява представата за ранния творчески период на композитора. Те съдържат непознати досега факти за замисъла и процеса на създаване на произведенията от парижките години на Пипков.
В тях се разкриват подробно естетическите възгледи на младия музикант, дава се информация за контактите му с български музиканти и интелектуалци, които са учили или пребивавали тогава в Париж (Иван Камбуров, Панчо Владигеров, Добри Христов, Донка Куртева, Камен Попдимитров, Никола Абаджиев, Асен Карастоянов, Лиляна Д. Христова, Илия Петров, Пенчо Георгиев, Иван Табаков и други). Писмата разкриват впечатленията на Пипков от музикалния живот в Париж през тези години – за различни концерти и спектакли, оценките му за значими съвременни композитори (Дюка, Дебюси, ДʼЕнди, Равел, Стравински, Шьонберг, Хиндемит, Онегер и други) и изпълнители (Корто, Чампи, Рубинщайн, Хоровиц, Рислер, Фридман, Годовски, Кусевицки, Хуберман, Крайслер, Хайфец и други), както и за негови творчески изяви в Париж. Детайлно може да се проследи учебният процес на Любомир Пипков и спецификата на неговите занимания в часовете при Пол Дюка, Надя Буланже и Ивон Лефебюр.
Изданието е реализирано по проект на катедра „История на музиката и етномузикология“ и е посветено на 120-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта на големия български композитор, дългогодишен професор в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
Да се подражава на класиците – безсилно би било. Времената са били други, а с това и естетиката – друга. Може ли да се пишат Mozart-овски чисти мелодии, така просто и съвършено почувствани? Или романтизмът да се предъвква, след като Weber, Mendelssohn и Chopin са създали съвършенство. Трябва да се търси път. Аз не зная навреме ли дохаждам до това разбиране. Мисля, че навреме. В нашата народна музика ако намеря извора, който мнозина музиканти са намерили? 14 ноември 1927
Аз вярвам в еволюцията! В развоя на нещата – в последователността на събитията. А аз сам не мога в изкуството си да не бъда човек на новото време. На положителното от новото време – физиономичното и дълбокото модерното (не капризното, маниерното, модното!). Обаче сега не мисля повече така. Моят напредък е общ – макар и бавно, аз търся да се свържа в себе си. Да се създам хармоничен. Единност в идеите ми във всички области. Може би е рано да приказвам това, но то ще бъде! 13 март 1928
Изобщо това, на което и сам аз се радвам, е, че в работите ми проличават качества, присъщи на съвременната модерна музика. Домогвам се до един много индивидуален израз и в основата – само като характер – родното. 21 февруари 1929
„Смятам, че сега Пипков е в състояние да се изразява свободно според стремленията на своя темперамент, който става все по-изявен от ден на ден. Вече не трябва да учи, а сам да следва собствените си чувства. Оценка 20 (от максимална 20).“ Пол Дюка, февруари 1932 г
