Предпремиерно по Classic FM: Еделина Кънева, Илона Иванова, Александър Милев за мюзикъла „Кабаре“ в Музикалния театър

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Еделина Кънева, Илона Иванова, Александър Милев, разположено в звуковия файл под главната снимка!

Първата среща на публиката с мюзикъла „Кабаре“ е на 28, 29 и 30 ноември 2025 г. в Музикалния театър в София. Билети за премиерните спектакли ще откриете на касата на Театъра и в мрежата на EpayGo.

Ваймарският Берлин и изворите на Cabaret

Мюзикълът Cabaret е вдъхновен от пиесата ”Аз съм камера” (1951) на Джон Ван Дрютен, която от своя страна стъпва върху Берлинските разкази (1945) на английския писател Кристофър Ишъруд. В тях авторът описва личните си впечатления от живота в Берлин в края на 20-те и началото на 30-те години — време на блясък и разруха, на безгрижие и страх.

Ваймарската република (1919–1933) е период на дълбоки противоречия. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра.

В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира. Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът.

„Кабаре“улавя именно този контраст: между искрящото удоволствие и свободата в Кабарето и настъпващата тъмнина отвън. Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те години, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и опасността от безразличие към политическите промени.

В крайна сметка, „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?

Лайза Минели се явява още в тийнеджърска възраст на прослушване за ролята на Сали в първата Бродуейска постановка, играна повече от 1000 пъти. Предпочетена е друга актриса, английската старлетка Джил Хауърт; когато шоуто се пренася в Лондон, ролята е поверена на Джуди Денч. Когато пък я прослушват за филмовата версия на мюзикъла, някои са на мнение, че е твърде талантлива за да изиграе Сали Боулс. Може би заради описанието на героинята от романа: “Въпреки че пееше лошо, без никаква изразителност, и че ръцете й висяха небрежно отпуснати встрани, представлението й беше по свой начин сполучливо заради стряскащата й външност и абсолютния й непукизъм за реакциите на хората.”

Легендарният първи изпълнител на ролята на Церемониал-майстора (Ем. Си.), Джоел Грей, пък е бил нежелан за филма от Боб Фоси. Сценичната му енергия се струвала на режисьора твърде театрална за киното. Продуцентите налагат участието на Грей направо ултимативно. На пробите той впечатлява с точността, контрола и зловещото си, почти андрогинно присъствие. Джоел Грей става един от малцината спечелили и наградата “Тони” и “Оскар” за една и съща роля. Именно онова, което Фоси първоначално смятал за “твърде сценично”, се превръща в ключов елемент от стилистиката на филма – дистанцираното, гротескно присъствие на Ем. Си., който наблюдава и коментира разрухата на света извън кабарето подобно хор в антична гръцка трагедия.