Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с арх.Деяна Алшех, разположено в звуковия файл под главната снимка!
През 1951 Елиезер Алшех (1908 – 1983) прави „най-трудния избор в живота си“ – да се превърне в чужденец. През лятото заедно със съпругата си Бронка Гюрова (1910 – 1995) и тяхната двегодишна дъщеря Деяна напускат България. Първоначалната идея е да заминат за Израел, но след почти едногодишен престой в Италия те решават да тръгнат към Аржентина и трайно се установяват в Буенос Айрес.
Изложбата „Пазителите. Непоказвани рисунки и пастели на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех от личната колекция на тяхната дъщеря Деяна Алшех“ може да бъде мислена именно като опит за деликатно вникване в най-съкровения творчески свят на двама художници, оставили своите ярки живописни следи в художествения живот у нас, а и не само, между 30-те и 70-те години на миналия век. Визуално пътешествие из тяхното наследство от рисунки, което ни приближава до индивидуалните им вълнения на територията на линията. До техните търсения в израстването им като живописци. До метежа на Втората световна война и последвалите у нас политически, нечовешки сътресения. До истории за репресии и цензура, трудови лагери, бягства в името на физическото оцеляване. Но и до нещо много по-важно. Изложбата „Пазителите“ е възможност за съпоставка как всичко това се отразява в изкуството на рисунката на двама художници, които, макар да вървят по свои индивидуални творчески пътеки, са избрали да делят общо битие, общи емоции, обичания и тревоги.
От друга страна, това е и разказ, благодарност към човека, който днес ни дава възможност да се срещнем с тези оцелели фрагменти от търсенията на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех. Към човека, благодарение на когото преди вече почти две десетилетия стана възможно завръщането на живописното им наследство от тяхната втора родина – Аржентина, в България. Към човека, който през 2018 позволява на изкуствоведите Наташа Ноева, Николета Гологанова, Пламен В. Петров и Рамона Димова, куратори и на настоящата експозиция, да проникнат в семейния архив на двамата художници, за да създадат изложбата и едноименното издание – „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“. Разказ, благодарност към дъщерята, живия и до днес плод на любовта на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех – арх. Деяна Алшех.
И не на последно място по важност, това е изложба усилие да се опазва, пренася през времето и споделя знанието за две творчески присъствия, всяко със свое индивидуално лице не само в изкуството на живописната творба, но и в това на рисунката. Лица, които имат своето важно място в историята на българското изкуство и процесите на нейното синхронизиране с пластическите явления в Европа през първата половина на миналия век.
Пламен В. Петров (откъс от текста в албума на изложбата)
Проектът се осъществява от Съюза на българските художници по инициатива на Посолството на Република Аржентина в България с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.
Елиезер Алшех (1908 – 1983)
На 12 ноември 1908 във Видин се ражда Елиезер Алшех във фамилията на сарифана Натан Алшех и Дуда Пинкас. Още като дете Елиезер Алшех като родственик на Жул Паскин проявява своя художествен талант. Вероятно в началото на 20-те години семейството се установява в София. Алшех продължава образованието си в столицата, като негов учител по рисуване е художникът Слави Генев, възпитаник на Художествената академия в Мюнхен. През 1928 Алшех е приет в Мюнхенската художествена академия. Учи при професорите Адолф Шинерер и Карл Каспар, започват участията му в художествения живот. Завършва през 1933 (същата година Хитлер е избран за райхсканцлер) и е принуден да напусне Германия. Пътува, търсейки мястото си, завръща се в България, прави опит да остане в Палестина. Първата му самостоятелна изложба е през 1935 в София. Приет е в Дружеството на новите художници, участва в колективни изложби, пътува. През 1938 се запознава с художничката Бронка Гюрова. За Елиезер Алшех като евреин става все по-трудно да работи. През 1940 картините му са изхвърлени от полицията от ХІV обща художествена изложба, а месеци по-късно е изпратен в трудов лагер, след това интерниран в родния му град.
След промяната на политическата система в страната през 1944 Елиезер Алшех продължава да рисува и участва в изложби. До обрата, настъпил след 1949 с порицанието към него и други членове на Съюза на художниците за груби формалистични тенденции в творбите им, показани в една знаменателна изложба. На Елиезер Алшех е отказан достъп до публични изяви. През 1951 заедно със съпругата си Бронка Гюрова и двегодишната им дъщеря Деяна напускат България, установяват се трайно в Буенос Айрес. Още през лятото на следващата година представя четвъртата си самостоятелна изложба и първа в Аржентина. Това е началото на вливането му в художествения живот в новата родина. Не закъсняват и наградите – за графика, за рисунка. През 1958 е назначен за преподавател по рисуване в Държавното училище за изобразително изкуство „Мануел Белграно“ в Буенос Айрес, длъжност, която ще изпълнява до 1973. Редовно организира самостоятелни изложби. В края на 1975 изложбата му в Националната галерия в София е посрещната от критиката с възторг. Умира на 20 юни 1983 в Буенос Айрес.
Бронка Гюрова-Алшех (1910 – 1995)
На 1 януари 1910 в Шумен се ражда Бронка Гюрова в семейството на Алекси Гюров. Около 1911 семейството се установява във Варна. Бронка започва да рисува още в прогимназията. През 1928 е приета в Изящния отдел на Художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Димитър Гюдженов. В академията се сприятелява с Васка Емануилова, Мара Георгиева, Стоян Венев, Рада Хаджпетрова-Поптошева и Ана Старицка. Завършва през 1933 и през следващите години работи като учителка. От 1934, с включването ѝ в Осмата обща художествена изложба в София започва активното участие на Бронка Гюрова в художествения живот. През 1937 по настояване на баща ѝ заминава за чужбина. Десет месеца учи илюстрация в Института за приложно изкуство в Брюксел. През 1938 се запознава с бъдещия си съпруг Елиезер Алшех. Продължава участията си в годишните общи художествени изложби, в изложбите на Секцията на художничките към Дружеството на българките с висше образование. През февруари 1943 в столицата е открита първата ѝ самостоятелна изложба. През 1947 Бронка Гюрова и Елиезер Алшех сключват брак. През 1951 напускат България и се установяват в Буенос Айрес.
От родината художничката тръгва с една малка колекция от десени на платове. Макар и харесани от местните, десените не отговарят на тамошните естетически вкусове и едва след година Бронка Гюрова успява да влезе в крак с модните тенденции и да превърне тези си занимания в източник на доходи. През1955 представя своя самостоятелна изложба в Буенос Айрес. За първи път се завръща в България през 1967 заедно с дъщеря си. През 1980 представя втората си самостоятелна изложба в родината – в изложбената зала на бул. „Руски“ 6 в София. Умира на 5 юни 1995 в Буенос Айрес.
