Повече за Мемориалния комплекс в град Ига:
Къщата, в която е роден бащата на хайку поезията Мацуо Башо, известна като Миномушиан, се намира близо до североизточния вход на градската крепост на Ига. Мемориалният музей е построен в знак на почит към Башо, библиотеката на музея пази ръкописите на Башо, наред с множество документи, представящи предмодерната ренга и хайкай литература. В средата на XVII век къщата е била в Акасака-чо, където си съжителстват Мачия, поселенията на самураи от по-низшите класи, и фермери. Бащата на Башо, Мацуо Йозаемон, се мести от Цуге в Ига, по-големият му брат, Ханзаемон, наследява имота, а семейство Мацуо живее там докъм края на XIX век. Откакто е обявена за исторически обект през 1955 г., къщата е отворена за посетители и претърпява няколко ремонта, а през 2018 г. и бива подложена на цялостна реставрация от управата на град Ига.
От 1947 г. насам Фестивалът Башо се организира ежегодно на 12 октомври, когато се отбелязва годишнината от смъртта на големия японски поет. Предшественик на този фестивал е Възпоменателният ден Шигуре, който се е състоял ежегодно от 1694 до 1946 г. Освен церемония, се провежда и национален конкурс за хайку, както и поклоннически пътувания до интересни места, свързани с Башо. Това поетическо събитие улавя духа на културата и историята на този прекрасен планински град.
Повече за Владислав Христов
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси: "Кратка проза" на LiterNet & eRunsMagazine (2007), "Хайку на свободна тема" (2010), "Добромир Тонев" (2015), "Славейкова награда" (2015), Международния конкурс за хайку - "Cherry blossom" (2011), голямата награда "Basho-an" (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на японския конкурс "Akita" (2021) и др. Девет години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член е на Световната хайку асоциация и на "The Haiku Foundation". Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация "Frogpond", Световния хайку клуб "World Haiku Review", "Simply Haiku", "The Heron’s Nest", "Modern Haiku" и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български "Основи на хайку". Текстовете му са превеждани на 18 езика. Издадени книги: "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), "Обратно броене" (поезия, 2016), "Продължаваме напред" (публицистика, 2017), "Germanii" (поезия, немско издание, 2018), "Комореби" (поезия, 2019), "Писма до Лазар" (поезия, 2020), "Мопсът на Вазов" (кратки прози, 2021), "Мед от оси" (фейлетони, 2023), "Пойни птици" (поезия, 2024, отличена с Националната награда за поезия "Иван Николов"), "Маслен нос" (поезия, 2025).
