Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с писателя Давид Тоскана, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Пловдив отново ще бъде домакин на фестивала за световна литература "Летерапополи". Тази проява в културния календар на града е форум с мащабно и престижно международно участие. Един от специалните гости на фестивала е писателят Давид Тоскана (р. 1961 г.). Срещата с автора е на 18 май от 18.00ч в Радио Пловдив и на 21 май от 14.30ч. в АМТИИ и от 18.00ч в галерия "Димитър Георгиев".
Давид Тоскана е водещ мексикански романист, чието творчество е преведено на десетки езици и е носител на най-престижните награди в испаноезичния свят. Инженер по образование и писател по призвание, той създава светове, в които въображението е единственият закон. Тоскана е сред най-награждаваните и превеждани съвременни мексикански романисти и един от водещите гласове в испаноезичната проза. Негови книги са удостоени с престижни отличия като наградата „Хавиер Виляурутия“, която получава през 2017 г. за романа си „Олегарой“, и Наградата за роман „Марио Варгас Льоса“, присъдена му през 2023 г. за „Тежестта да живееш на земята“. През 2026 г. романът му „Сляпата армия“ е избран за наградата „Алфагуара“ сред 1140 ръкописа. В България авторът прави своя впечатляващ дебют с романа „Сляпата армия“, публикуван от издателство Колибри. Неговата естетика отхвърля магическия реализъм в търсене на една по-сурова, иронична и дълбоко човешка истина за провала и самотата.
В „Сляпата армия“ Давид Тоскана изоставя традиционния исторически роман, за да създаде нещо много по-радикално – литературна игра с въображението и паметта. Вдъхновена от реален епизод – ослепяването на Самуиловите войници след битката при Ключ, – книгата се разгръща като мозайка от гласове, съдби и вътрешни светове.
Със своя „разюздан реализъм“, както Тоскана сам определя поетиката си, той размива границите между реалност и фикция, между трагедия и ирония. Резултатът е роман, който едновременно напомня хроника, притча и съновидение. Вместо линеен разказ „Сляпата армия“ предлага редуване на гледни точки, в които преживяването измества обяснението, а събитието едновременно се разпада и реконструира в множество различни версии. Тук няма герои в класическия смисъл, а необикновени персонажи, хвърлени в абсурда на съществуването: слепци, които се преструват, че виждат; занаятчии, които създават очи; писар, който се опитва да съхрани онова, което историята ще заличи.
Смес от история, хумор и поезия, този роман е едновременно жесток и красив, мрачен и вдъхновяващ.
