"Повече за книгите" по Classic FM: Владислав Тодоров за "Адската машина на щастието"

На 16 април в 18:30 ч. в Casa Libri

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с Владислав Тодоров, разположено в звуковия файл под главната снимка!

На 16 април в 18:30 ч. в Casa Libri ще се състои премиерата на алт-историческия роман „Адската машина на щастието“. Книгата ще бъде представена от проф. Александър Кьосев и проф. Георги Каприев.

 „Адската машина на щастието“ е остра социално-политическа пародия от Владислав Тодоров, автора на „Дзифт“ и „Пумпал“. Художник на корицата на книгата, която излиза под знака на "Колибри", е Теодор Ушев.

20-те години на XX век в една измислена страна на Балканите. Голямата война е приключила, оставяйки след себе си разруха, взривоопасно социално напрежение и политическа радикализация; създадена е анархо-терористичната организация Оръдия на хаоса; след преврат е установена военна диктатура, подготвя се атентат...

Написан в жанра „алтернативна история“, романът целенасочено пренарежда историческия ход на времето, прекроява геополитическия контекст, преобразува събитията и измисля действащи лица. Така в опита си да създаде една възможна дистопия в миналото той подрива пропагандно втълпените клишета.

Изобретателен, гротескно-ироничен и неподражаемо провокативен, „Адската машина на щастието” е остра социално-политическа пародия, разказ за стремежа към всеобщо щастие, въплътен в маниакални фиксидеи, чийто сблъсък води до исторически катастрофи и запраща човека в едно насилствено изпразнено от история битие.

 

Владислав Тодоров е доктор на философските науки, преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София (1991). В САЩ издава втората си книга – "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение" (1995). Следват "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" и "Хаотично махало: политическа публицистика". Американските списания "Постмодерна култура" и "Челси" публикуват първите му белетристични опити. Автор е на два екранизирани романа – “Дзифт” и “Цинкограф” с филмово заглавие “Цветът на хамелеона”.

Ключови думи: