Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Гергана Лаптева, разположено в звуковия файл под главната снимка!
На 30 юни от 19.00ч. в Каре Арте на ул. "Парчевич" № 36 в София ще се състои премиерата на Ръкопис 2244 - най-новата творба на българската писателка Гергана Лаптева. Романът ни завладява в типичния за Гергана стил, изобилстващ от исторически факти, трилър и мистерия. Романтичният елемент също е налице. В няколко преплитащи се сюжетни линии от различна гледна точка, героите преминават през множество предизвикателства с една едничка цел – да разкрият древна мистерия, затулила отдавна забравени тайни.
Каролина Валера е изтъкнат специалист по керамика. Богат колекционер я наема, за да датира последната му находка – загадъчен сервиз, какъвто тя не е виждала преди. Героинята се озовава на пътешествие по следите на древен ръкопис, който крие тайни за Първото българско царство и произхода на Олга Киевска. По време на изследването, Каролина среща Никола Костов – български археолог. Тяхното приключение се простира от Сицилия чак до далечния Шумен. Двамата заедно започват да разплитат връзката на България с покръстването на Киевска Рус. Други герои ще направят всичко възможно, за да възпрепятстват разкриването древните тайни, които крие Ръкопис 2244. Кой е Ръководителя и каква е неговата роля в историята? Това е поредната загадка в този изпълнен мистерии роман.
Едно вълнуващо пътуване до Италия дава тласък на написването на творбата. Именно Сицилия е мястото, което вдъхновява Гергана: „..Италия е страна, която винаги е носила за мен усещане за красота, история и тайни, скрити зад старите фасади и каменни улици. Тя е като кутия със съкровища, в която винаги откриваш нещо, способно да те очарова и изненада.“
Всяка страница е написана в резултат на искреното любопитство на Гергана към миналото. Тя вярва, че „..историите имат силата да свързват времена, хора и съдби.“
Отдавайки се на страстта си към историята, Лаптева се посвещава на задълбочено проучване за княгиня Олга Киевска – силна и загадъчна историческа личност, чийто живот е наситен с мистерия, политически интриги и съдбоносни решения. Изследвайки житието на Олга и ранната история на Киевска Рус, Гергана прави паралел с това колко са актуални и в наши дни теми като „стремежа към власт, цената на отмъщението и борбата между вярата и човешката природа.“
В процеса на проучване, авторката осъзнава и значимостта на България в покръстването и културното изграждане на източнославянския свят. Гергана споделя следното: „..най-шокиращ за мен се оказа един факт, превърнал се и в основа на този роман. След смъртта на Леонид и публикуването на текстовете от архива на граф Уваров, цели 2243 ръкописа стават обществено достояние. Всички – с изключение на един. Ръкопис №2244 завинаги потъва в неизвестността и изчезва безследно за историята. А с него – и истината за княгиня Елена-Олга.“
„Ръкопис 2244“ изобилства от исторически факти, както и от реални исторически личности, което подлага Гергана на огромно изпитание по време на творческия процес. Написването на романа е неизменно съпроводено от задълбочено проучване на миналото. За да бъде творбата максимално достоверна, Лаптева е прочела огромен архив, съдържащ научи трудове и факти. Авторката се е консултирала с множество историци, археолози, и архивисти. Гергана лично е посетила местата и обектите, които са описани в творбата.
„Надявам се, че докато читателите се потапят в историята сред страниците на тази книга, ще почувстват поне частица от онова вълнение, което изпитвах аз, докато я пишех.“- споделя писателката.
Антики, декодиране на шифъри и издирване на отдавна изгубени реликви – потопете се в едно завладяващо приключение с множество обрати, мистерии и събития, които ще ви държат на нокти до самия край.
Сюжетът впечатлява с оригиналния си фокус върху Преславската керамична школа… Керамиката не е просто фон, а активен „носител“ на история, който свързва Велики Преслав с далечна Сицилия. Лаптева умело използва тази линия, за да изгради мост между изкуство, археология и политика, наред с динамичното действие, наситено с преследвания и неочаквани обрати.
Проф. Диана Гергова, археолог
Още по-напрегнат криминален сюжет, не без актуални препратки и внушения, ни очаква в новата книга на Гергана Лаптева… антики, разбиване на кодове и издирване на „изгубени“ артефакти. Всичко това обвито в цветовете и ароматите на Сицилия и Южна Италия.
Доц. д-р Майя Василева, историк
Нов български университет
Гергана Лаптева е родена на 17 февруари в гр. София. Завършва училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми“, където защитава дипломна теза на тема „Долнокредна амонитна фауна в Еленския Предбалкан“, като по-късно работи по докторска дисертация в района на гр. Бяла.
Гергана Лаптева е член и работи като завеждащ отдел „Култура“ в Българския антарктически институт (БАИ) – Национален оператор на дейността на Република България в Антарктида.
Участник е в седем експедиции до Ледения континент. В периода 2007 – 2010 г., работи по съвместен геоморфоложки проект с португалския учен Алешандре Тринидаде (Лисабонски университет). Oт 2011 г. участва като художник и фотограф в редица „еко арт“ проекти (съвременна форма на изкуство, насочена към творене в синхрон с околната среда, създадено от артисти, които са загрижени за местни и глобални екологични ситуации, вярващи, че възстановяването на връзката на човека с природата е един от приоритетите за съвременното общество). Заедно с Бисера Йосифова, „директор на НХГ“ и проф. Христо Пимпирев, „директор на БАИ“ участва в проект за филиал на Националната художествена галерия в Антарктида.
Гергана Лаптева е основател и координатор на програмата „ECOANTAR“ на БАИ, проекта „Terra Australis Incognita“ (Непознатата южна земя), „Еко Антарктида“ и „Усещането Антарктида“.
Името на Гергана Лаптева носи остров „Лаптева“. Наименованието е дадено от Комисията по Антарктически наименования (към МВнР) за приноса на Лаптева към дейността на България в Антарктика.
Автор е на книгите „Непознатата южна земя - Terra Australis Incognita“, „Посока юг. Пътуване към Антарктида“, „Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките“, романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“, „Третият слой“, „Момичето от портрета“, „Съкровището на Цезар“.
