Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с португалската писателка Сара Дуарте Брандао /превод: Надежда Симеонова/, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Книгата представя историята на Мария Тереза. Тя е жена, израснала в малко рибарско селище в Португалия между семейните окови и свободата, която намира в книгите и тайната си страст. Осъдена да живее в сянката на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се опълчи на повелите и традициите, да поеме юздите на съдбата си и да прекоси реката в търсене на себе си.
Днес я откриваме да тъче гоблени в мистериозна къща в португалско градче на река Доуро, където хората я считат за вещица, която плаши децата. Обаче едно неочаквано приятелство с малката Жоана, на която Мария Тереза показва приказния свят на книгите, е нейният шанс да намери спасение. Там, където всички съзират тъмнина, Мария Тереза вижда красота и възможности.
Фрагмент по фрагмент, романът изгражда история, вдъхновена предимно от фигурите на светци, дело на скулптура Алтино Мая, но и от спомените на авторката от дните, прекарани в различните места в България.
Романът е удостоен с литературната награда на град Алмада за роман през 2023 г.
Преводач на „Кой се страхува от светците на дома“ е Рада Ганкова. Издава „Лемур“
Сара Дуарте Брандао (Порто, 1997) е завършила комуникационен дизайн, магистърска степен по литературни, културни и междухудожествени изследвания и е докторант по образователни науки. Тя е съосновател на Truz Truz Editora и участва в проекти, обхващащи различни художествени области. Романът ѝ *Quem Tem Medo dos Santos da Casa* (Кой се страхува от домашните светци?) е удостоен с литературната награда на Cidade de Almada.
Посещението на писателката в София се осъществява с подкрепата на Португалския културен институт „Камойш“ @camoesipbulgaria (Espaço Camões – Sófia) и Посолството на Португалия.
Младата писателка ще раздава автографи 2 юни (вторник) – 18:00 часа - шатра 59 на Пролетния панаир на книгата пред НДК в София.
Мария Тереза е израснала в рибарско селище сред семейни строги икономии и свободата, която се открива в книгите. Осъдена да живее в сянката на това, което баща ѝ и съпругът ѝ са мечтали за нея, тя се впуска в търсене на еманципация. Днес, тъкайки килими, тя е смятана за вещица, която плаши децата, но в неочаквано приятелство с Жоана намира своето изкупление. Роман, вдъхновен от историята на светците от скулптора Алтино Мая, взет от църквата „Сао Педро да Афурада“.
Цитат: „Всъщност всичко, което пиша и изтривам, е направена стъпка.“ „Накъде, не знам, но всъщност няма значение.“
Как се роди идеята за тази книга?
Книгата е вдъхновена от събитие, случило се с религиозните фигури от Алтино Мая, изваяни за енорийската църква в Сао Педро да Афурада. Веднага щом попаднах на тази история – във FLUP, в „Образ и контекст I“ – почувствах незабавна нужда да изградя сюжет около Мария Тереза, герой, който вече исках да съживя, но дотогава все още нямаше контекст.
В: Какво представлява романът „Кой се страхува от светците на дома“ в контекста на вашето творчество?
О: „Кой се страхува от светците на дома“ е първата ми дълга творба, което за мен е най-изненадващото. В творба, пълна със стихотворения и разкази, внезапно се появява по-дълга творба, която за мен представлява тази буквална възможност за нарастване по размер. Това не означава, че другите книги са по-малко ценни, а точно обратното, означава само, че в мен е имало неизвестно желание да отделя повече време на същата история. В: Каква беше идеята зад тази книга?
О: Тази книга е вдъхновена от реално събитие, свързано с енорийската църква „Сао Педро да Афурада“, скулптурите на религиозния скулптор Алтино Мая и самата общност на това място. Идеята за този роман обаче винаги е произтичала от мечтата да се пише за несправедливостите, изпитвани и преживявани от жените, с цел да ни накара да (пре)осмислим настоящето, в ясна конфронтация с миналото и бъдещето. Образът на Мария Тереза, съчетан с епизода със светците, беше начинът, по който открих, че съчетавам две реалности, които ми се струват насилствено разделени, макар и сходни: тази на светостта и тази на това да бъдеш човек.
В: Мислейки за бъдещето: какво пишете в момента?
О: Имам стихосбирка, която, кой знае, може би не е чак толкова далеч от това да види бял свят. Но освен това, има и писане на дисертация, така че вярвам, че бъдещето ще трябва да намери баланса си между академичното и творческото, нещо, което ще се случи само когато се почувствам по-дистанциран от манталитета „Кой се страхува от светците в къщата“.
