Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Мария Сарагоса /превод: Боряна Дукова/, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Книгата „Огнената библиотека“ на признатата испанска писателка, сценаристка, авторка на романи и сборници с разкази Мария Сарагоса, отличена с престижната награда „Асорин”, ще бъде представена на 9 декември, от 18.30ч. на Мраморното фоайе на НДК в рамките на Софийския международен литературен фестивал.
Романът ѝ „Огнената библиотека“, публикуван от “Емас”, ни връща към периода на управление на Франсиско Франко, когато множество книги, определени като социалистически, комунистически, либертариански и порнографски, са публично изгорени. Унищожаването на книги цели да цензурира и контролира информацията, да „пречисти“ библиотеките и архивите от „антииспански“ идеи. До ден днешен много испански текстове се издават и превеждат цензурирани по цял свят, без издателите да подозират за този проблем. И днес хиляди текстове се разпространяват всекидневно в онлайн пространството, а читателите нямат представа каква част от тях всъщност е била цензурирана. Така че може да се каже, че и до днес пипалата на строгия режим се протягат към умовете на хората.
Из страниците на „Огнената библиотека“ се срещаме с пламенния поет Федерико Гарсия Лорка, с документалиста Хавиер Ласо де ла Вега, с непокорната архиварка Бланка Часел и с много други. Някои от ключовите събития в книгата също са вдъхновени от историята. Едно от тях е горенето на книги, което е катарзисен момент в романа. Персонажите оплакват не просто изгубените книги, но и смъртта на идеите и на свободата на словото по онова време. Тяхната мисия е една – да избегнат загубата на писмената памет.
Историята на горенето на книги обаче е дълга и далеч не започва в Испания.
Първият документиран случай е в Китай през 231 г. пр. н. е. Тогавашният император Цин Ши Хуан се самопровъзгласява за първия император на Китай и изгаря всички книги и писмени доказателства за владетелите преди него. Това е съпътствано от убийството на стотици ученици на Конфуций, които са заровени живи. По време на Римската империя много владетели също палят клади с книги. По-късно, през Средновековието, Католическата църква е един от основните радетели за изгарянето на книги, картини и други произведения на изкуството, както и писмени документи.
Днешното общество набляга на важността на достъпа до информация и определя свободата на словото като висша ценност. Парадоксално на обрисуваната картина, горенето на книги съвсем не е останало в миналото. XX в. изобилства от примери за горене на книги. Безспорно един от най-известните случаи е публичното горене на 25 000 „не-немски” книги от нацистите на 10 май 1933 г., познат още и като „библиокост“. През 60-те и 70-те години на миналия век комунистическият лидер на Китай Мао Дзъдун също изгаря редица заглавия, противоречащи на идеалите на Великата пролетариатска културна революция. Горенето на книги не подминава и Близкия Изток – „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ изгаря библиотеката на университета в Мосул в Ирак около 2015 г.
Тези зловещи събития ни припомнят за ролята на писменото слово и за силата, която се крие зад нея. „Огнената библиотека“ е любовно писмо към всички пазители на писмената култура и доказателство, че борбата за съхранение на нашето минало е и борба за достойно настояще и щастливо бъдеще.
