Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с поета и преводач Кирил Кадийски, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Избрани стихотворения на Борис Пастернак, един от най-значимите руски поети на XX век, в превод на Кирил Кадийски излязоха под знака на „Колибри". Художник на корицата е Иво Рафаилов. Лириката на Пастернак му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: „Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички”. В настоящото издание поетическото творчество на Пастернак е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език.
„Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения. Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата!“ Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас.“/Из послеслова на Кирил Кадийски/
Борис Л. Пастернак (1890–1960) е роден в Москва в семейството на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 г. завършва философия в Московския университет, но се отдава изцяло на литературата, публикува първите си поетически творби и се присъединява към общността на руските футуристи. Поетическият метод на Пастернак, наречен от него „интимизация на историята” и въплътен в стихосбирката му „Сестра, моя жизнь” (1922), се превръща в образец за младите поети, а лириката му, създадена през 20-те и началото на 30-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в руската литература. След краткия период на официално признание, през който самият Бухарин го обявява за най-добрия поет на Съветския съюз, отношението към творчеството му се променя – поетът е упрекван не само в „откъсване от живота”, но и за светоглед, несъответстващ на епохата.
Излезе от печат и поетическият сборник „Звездна каторга. Новата Герника“, побрал сонети и други стихотворения от големия български поет и преводач Кирил Кадийски. Настоящият том с поезия предлага нов зрителен ъгъл към една до болка позната действителност. Това е поезия фрагментарна и релефна, вярна на традицията и новаторска по дух, интроспективна и стремителна, римуваща сърцето с разума. Противопоставяйки се на мита за прокълнатия поет, Кирил Кадийски не се колебае да се разправи със злобата на деня, да се ангажира с незаобиколимото и „да вземе страна“, защото тя винаги е страната на читателя. Еклектичен, свободен като звучене, далеч от всякакъв догматизъм, този поетически сборник има само една амбиция - да приобщи читателя към най-съкровените преживявания на автора на един ясен, топъл и достъпен език.
В един свят на ръба, съкрушен заради ескалиращото насилие, Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи и новоразпалени войни. Поетът Кадийски няма какво да губи и прегръща авангардизма по свой неподражаем начин, срязвайки с поетическата си ножица бодливата тел, която огражда крепостта на канона. Освен сборника „Звездна каторга” книгата, която държите в ръцете си, съдържа и второ издание на сборника „Новата Герника”, преведен на френски език от Силвия Вагенщайн. Френската критика нареди „Новата Герника“ сред акцентите в литературния живот в края на 2024 година.
„Кирил Кадийски е несъмнено най-големият съвременен български поет, окрилен лирик... Неговият вик е непоколебим, той помни всичко, но не ни лишава и от смътна надежда, дори когато злото е навсякъде край нас... Той дълбае в непроницаемото, затова думите му отекват като изстрели, чийто тътен не заглъхва. Неговата „Нова Герника“, следвана от „Под синьото небе над жълтите жита“, е шедьовър”. Жан-Пол Гавар-Пере
„Краят на света и краят на нашето съществуване остават основни теми в творчеството на лауреата на наградата „Макс Жакоб“... Кадийски в никакъв случай не живее в кула от слонова кост. Агресията от страна на Русия в „полето изранено“ на Украйна го е вдъхновила за две балади...”. Ерик Ноло
„Кадийски си остава борец, той знае какво е съпротива (както срещу самоопиянението, така и срещу всички форми на тоталитаризъм). Той въстава срещу стихиите и тъмните сили, търсейки светлина и вътрешен мир. Мъдър човек.” Патрик Вагнер
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. „Колибри“ събра в един том сонетите на поета – издание, определено от мнозина като „поетическото събитие на годината“.
Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: „Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI в.“
Специалният брой на Revue Lettres, посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на безспорни авторитети като проф. Пиер Брюнел от Френската академия, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Самият председател на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбелязва: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”
Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“.
