Един от най-влиятелните и всепризнати диригенти през последните 70 години Бернард Хайтинк издъхна на 92-годишна възраст в Лондон.
След като учи в Амстердамската консерватория, той е приет като цигулар в Нидерландската филхармония, докато учи дирижиране при Фердинанд Лайтнер. Нидерландският маестро е назначен за ръководител на Холандския радиооркестър през 1957 г. Година по-рано Хайтинк дебютира начело на Кралския Концертгебау оркестър, като в последния момент заменя на поста Карло Мария Джулини. Оттогава и до края на 80-те години кариерата му е тясно свързана с престижния музикален състав, на който е главен диригент от 1961 г., споделяйки позицията с ветерана Ойген Йохум.
В периода 1967 г. - 1979 г. Хайтинк също работи като главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър, а от 1978 до 1988 г. ръководи Фестивала Глайндбърн.
От 1988 до 2002 г. поема управлението на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, след което две години е начело на Щатскапеле Дрезден. От 2006 до 2010 г. е главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър. Впоследствие кариерата на Хайтинк продължава с редовни диригентски ангажименти с авторитетни световни оркестри до окончателното му оттегляне от сцената през 2019 г.
В областта на звукозаписа Бернард Хайтинк оставя трайна следа с два интеграла с творби на Густав Малер, като се открояват и дисковете му с произведения на Брукнер, Щраус, Моцарт, Бетовен и др. Той несъмнено е строг последовател на симфоничния канон, но кариерата му също така е тясно свързана с оперното изкуство, което личи в огромни звукозаписни колекции, създадени под неговата палка. Творби на Моцарт или Щраус, ръководени от него, са отправна точка за следващите поколения диригенти.
Неговият стил, както самият той заявява неведнъж, е в баланса между интелектуалното и емоционалното. Методичен и педантичен на пулта, неговите прочити на музикални шедьоври се характеризират с ослепително техническо съвършенство и стриктно уважение към партитурата, далеч от всякакви субективни или реторични излишъци, както и от всякаква обективна въздържаност.
Маестро, дълбок поклон!
