Чуйте повече от интервюто на Георги Митов-Геми с Ина Кънчева и Кито Гато, разположено в звуковия файл под главната снимка!
Певицата Ина Кънчева и аржентинският китарист Кито Гато се срещат, за да предприемат едно пътуване “AL AIRE ESPAÑOL” през испанската и италианската вокална музика от XVII до XX век. Концертът предстои на 13 октомври от 19.30ч. в Аулата на Софийския университет и се осъществява с подкрепата на Посолството на Испания по случай председателството на Испания на Съвета на ЕС. Събитието е част от Фестивал CULTURAMA, организиран от Фондация „Културни перспективи”.
Уникалната интензивност на цялото испанско изкуство може да бъде обяснена с експлозията между различните култури и възможностите на тяхното обединяване – от мавританския юг, през духовната енергия на сърцето на Испания -Галисия, през мистичния север. Трите култури заедно в Al Andalus, където и трите религии в хармония са имали свободата на богопочитане. Андалузката цивилизация – интеркултурна и толерантна, като рай на земята, не само за сетивата, но и за ума, има голям принос за хуманизма и Възраждането в Европа. Наред с преоткритата антична философия, логическото мислене, астрономията, оптиката и алхимията, не по-малко значимо е и култивирането на една богата чувствителност. Извисената, светла, но преди всичко чувствена мавританска култура превръща всеки аспект на живота в произведение на изкуството. Очарованието от ароматите, козметиката, чудните тинктури, огромното разнообразие от подправки, тяхното съчетаване като цветове върху палитра, рафинира сетивата чрез изисканото си изобилие.. Различните музикални традиции се смесват и дават началото на нов стил – фламенко. Танцът, пеенето, китарата в тази музика на „непритежанието“ са квинтесенция на чисти емоции, избликнали от дълбините. Ала земната реалност е ефимерна… Страстният копнеж по висшата реалност на Бога изпълва не само поезията на източните поети мистици (Баязид: „Аз съм този, който пие виното, виното и виночерпецът“). В Алхамбра – дивно пространство за съзерцание и медитация – замайващата сложност и съвършен баланс в потока от повтарящи се мотиви и арабески „разплита“ монолитността на структурата. Водните отражения правят чупливи тежките кули, колоните, сводовете, които като пръски вода кристализират в безкрая… Всяка история има своите светлини и сенки. Въпреки вкаменяващите строгост и контрол на войнстващия католицизъм, в испанските катедрали олтарът, плътно декориран с фигури на светци и орнаменти, напомня мавританския ужас от празното пространство. Конфликтът, от който възниква най-драматичното изкуство на Испания през XVI – XVII век, възпламенява обсесията от мистични екстази. В художествените визии на Ел Греко флуидността на формите е видимо проявление на духовно електричество, екзалтация на светлината в телата, в пейзажа на Толедо…Мистичното и чувственото едновременно, единосъщно оплождат испанското въображение и през идните векове и така стават извор на вдъхновение и за изпълнителите.
Първата част на концертната програма съдържа предимно музика във връзка със свещени и светски текстове, поръчвана от феодалните дворове, изпълнявана за специална малка публика, както и композиции за Католическата църква, които са били предназначени да представят религиозните празници.
Giulio Caccini (1551 – 1618) е композитор с музикално историческо значение в двора на Медичите във Флоренция, който има голямо участие в създаването на първата опера „Дафне“. Неговият монодико-речитативен стил на пеене оказва значително влияние върху развитието на музиката през XVII век. Могат да се чуят неговата песен “Dalla porta d'oriente” и арията “Torna, deh torna”, като последната е в подчертано силабично-колоратурен стил. Танцовата песен “Esperar, sentir, morir” на испанския композитор Juan Hidalgo (1614 – 1685) дава представа за неговия стил. Идалго се радва на голям престиж в испанския двор. Той композира театрална музика и опери, наред с други неща, и е приятел на драматурга Калдерон де ла Барка. Наред с това се представят две композиции на Barbara Strozzi (1619 – 1677) – тя е незаконна дъщеря на значимия поет и либретист Джулио Строци. Строци е принадлежал към групата на влиятелните интелектуалци във Венеция, бил е приятел на Клаудио Монтеверди. Още като дете Барбара Строци влиза в контакт с много венециански поети и музиканти. Тя се обучава като певица и се развива автодидактично в един от най-иновативните композитори в областта на инструменталната камерна музика около средата на XVII век. Представяме трогателното ламенто от нейната кантата “Lacrime mie”.
Girolamo Kapsberger (1580 – 1651) прекарва младостта си във Венеция, има австрийски благороднически произход и благодарение на широките си връзки получава достъп до най-висшите обществени кръгове в Рим. Неговият покровител кардинал Франческо Барберини (племенник на папа Урбан VIII) го поставя начело на големи църковни и светски музикални проекти. Капсбергер е смятан за един от най-добрите интерпретатори на теорба по негово време, независимо от композиторския му талант. Като композитор той оставя след себе си сакрални и светски вокални произведения, сценични творби, инструментална музика. Най-популярните му вокални произведения са „Виланела“ и от тях представяме “Figlio dormi” и “Cinta di rose”.
Животът на испанския композитор José Marin (1619 – 1699) се движи в периферията на феодалното общество, на няколко пъти е замесен в престъпления. Марин не получава поръчки от двора като своя съвременник Хуан Идалго. Още по-странно изглежда, че в един некролог на “Gaceta de Madrid” (1699) значението му като композитор е извънредно високо оценено. Запазени са само негови светски композиции. Програмата на концерта включва от неговите “60 tonos”: канцонетата “Ojos, pues me desdenais“.
Gaspar Sanz (1640 – 1710), родом от Арагон, е китарист, учител и композитор. Бил е учител по китара на инфанта дон Хуан. Композицията за соло китара “Canarios” е негова.
Композицията “Convidando esta la noche” на мексиканския композитор Juan García de Zespédes (1619 – 1678) е написана в стил мадригал, с продължителни ноти между постоянно повтарящи се ритмично-мелодични фрази, като поглед към минималистичната музика на XX век.
Музикалната култура отразява социалния живот и неговия йерархичен ред. С процесите на социални промени през XIX и XX век се променя и функцията на музиката и музицирането.
Във втората част на концертната програма е представена музика от ХІХ и ХХ век, която е адресирана към различни социални групи слушатели. Линията е изведена от “Siete Canciones Populares” на испанския композитор Manuel de Falla (1876 – 1946), и от “Canciones de Falla” (1876 – 1946), в която той интегрира традицията на испанската народна музика в стила на художествената музика на ХХ век. От “Canciones” на поета и драматурга Federico García Lorca (1898 – 1936), с голяма виртуозност в партията на китарата, до песните от испанско-сефарадската традиция (тук арабско-еврейските способи на една древна музикална култура звучат в модерна хармонична подредба), до аржентинската и перуанската популярна музика. Пъстрото разнообразие на тази музика съблазнява да се мечтае и позволява на спомените да избликнат и да се реят свободно в емоционалната чувственост на испанския дух.
