„Ще се върнете ли в Русия да дирижирате, докато инвазията продължава? – Определено няма да се върна, докато войната продължава. И ми е много трудно да си представя как бих се върнал дори и след края на войната, защото човешките страдания, раните, омразата и мизерията на обикновените хора ще ги има навсякъде и ще продължават с поколения, дълго след като тя свърши“. Това е само част от интервю, което неотдавна естонско-американският диригент Пааво Ярви даде за The New York Times във връзка с болезнената тема „войната в Украйна“. Пааво Ярви дирижира в САЩ, Европа и Азия /главен диригент е на Оркестър Tonhalle в Цюрих и Симфоничния оркестър NHK в Токио/, но към датата 24 февруари 2022г., когато руските войски нахлуха в Украйна, той се е намирал в Москва за репетиции с Руския национален младежки симфоничен оркестър, подготвяйки отдавна планиран концерт на 26 февруари. Роден през 1962г. в Талин, Естония, която тогава е част от СССР, Пааво Ярви е син на прочутия диригент Нееме Ярви /род. 1937г./ и цялото семейство през 1980г. напуска Естония, за да се установи в Съединените щати. Предвид нажежената политическа ситуация след руската инвазия и изостреното внимание към руските артисти на Запад, Пааво Ярви е бил посъветван да се откаже от ангажимента си в Москва, но той е решил друго – да не разочарова младите музиканти от оркестъра. Диригентът излезе със специално изявление, в което обясни своята гледна точка: „Тези млади хора не трябва и не могат да бъдат наказвани за варварските действия на тяхното правителство. Аз не мога да обърна гръб на младите си колеги – всички музиканти са братя и сестри“, написа той.
„Трудно е дори да се намерят думи за това, което се случва сега в Украйна. Това е напълно варварско, ужасно, нечовешко и шокиращо, но в крайна сметка не е изненадващо – през 1944 г. Съветите направиха същото с Естония, като бомбардираха и сринаха Талин до основи“, казва Пааво Ярви в интервюто си пред The New York Times, публикуваното на 14 март. Диригентът навлиза още по-дълбоко в историческата памет на своя народ: „Дълбокото подозрение и недоверие към Съветите, меко казано, е на практика закодирано в нашето ДНК. Семейството ми напусна Естония, когато бях на 17 години, за да избягаме от комунистите. Моите родители, баба ми и дядо ми никога не са вярвали на Съветите, но животът тук на Запад те кара да забравиш някои реалности. Ние, от по-младото имигрантско поколение, през годините станахме по-западно настроени, по-незаинтересовани и бавно приемаме възгледа, че руснаците по някакъв начин са се променили и еволюирали, че вече не са опасни и могат да бъдат третирани като партньори. Много от по-възрастните естонци, живеещи в чужбина, все още се страхуват да отидат в Естония или само да посетят, да не говорим да се върнат там, поради дълбокия си страх и омраза към Съветите. Умишлено избягвам да използвам думата „руснаци“, защото наистина имаме предвид омразата към Съветите, комунистите и съветските лидери“, уточнява той.
На въпрос: „Защо не отменихте концерта си и не си тръгнахте, както призоваха някои от приятелите ви?“, диригентът казва: „Чувствах отговорност. Не можех да обърна гръб на тези млади музиканти в толкова труден и объркващ момент. Исках те да преживеят нещо смислено. Нещо, което би могло да ги поддържа по време на изолация и блокада, която очевидно щеше да им бъде наложена за много дълго време, може би десетилетия… Винаги е било част от мисията ми да връщам даденото ми на следващото поколение музиканти, поради което и редовно дирижирам младежки оркестри“, обяснява диригентът.
Пааво Ярви изразява категорично и една друга своя позиция, отговаряйки на въпроса – трябва ли да се изолира културно Москва или да има свободен обмен на изкуства, в светлината на продължаващата война? „Докато войната продължава и невинни хора са бомбардирани и умират, артистите извън Русия изобщо не трябва да си взаимодействат с Русия“, отговаря ясно той. Ето и неговата прогноза за близкото бъдеще на хората на изкуството в региона: „Въздействието върху руските артисти ще бъде опустошително. Ще има бойкот за много дълго време, тъй като ще влезе в сила нова Желязна завеса. В най-лошия сценарий, вероятно ще се върви към стария съветски модел, който ще бъде възстановен. На всяко ниво – и културно, разбира се, включително музиката – животът ще бъде изолиран от Запада, подобно на някогашните съветски години“. В същото време, маестрото принципно не се съгласява с „политиката на универсално изискване към изпълнителите да осъдят нашествието на Путин, за да бъдат поканени да участват – това биха направили Съветите. Това противоречи на западните принципи за свобода на словото и много други основни ценности, с които се гордеем“, казва той. Но веднага уточнява: „От друга страна, има смисъл в това да се изисква ясна позиция от артистите, които преди публично са били обвързани с Путин. Всеки случай би трябвало да се преценява поотделно, а здравият разум и човешката почтеност трябва да надделеят и да бъдат пътеводната светлина при вземането на подобни решения, колкото и да са трудни в сегашната враждебна атмосфера… Абсурдно е да се говори за „правата“ на руските артисти, когато се прави безразборно бомбардиране на невинни цивилни, деца и родилни отделения“. Интервюто си за The New York Times Пааво Ярви завършва така: „Няма лесни отговори, защото много от руските музиканти живеят извън Русия. Моето чувство е, мнозинството от тях са против войната на Путин, а и много руснаци, които живеят на Запад, имат роднини в Русия и последствията от изказването на нещо негативно за Путин или войната, биха били ужасни за семействата им, останали в Русия. Никога не можем да забравим, че в случая с Русия ние нямаме работа с демокрация. Това е диктатура и несъгласието се наказва с най-голяма сила и жестокост“.
